Седях в джипа си на паркинга на отделението по съдебна медицина и провеждах телефонни разговори. Не исках да карам, докато говоря. Освен това исках да наблюдавам Матсън и Сакаи. Те бяха останали при Ортис след срещата ни и бях любопитен да видя колко ще се забавят, преди да си тръгнат. Не знаех за какво може да ми послужи това, но въпреки това исках да го знам.
Първият разговор беше с Емили Атуотър, за да проверя докъде е стигнала.
— Започнах да пиша — докладва тя. — Засега е добре. Имам много неща, освен това се опитвам да спазвам баланса. Кое да извадя напред, кое да изтикам назад. Както знаеш, Майрън не обича каретата. Затова трябва да е един-единствен текст и последващи актуализации в следващите дни. Ами ти?
— Сбърках, че вторият смъртен случай е с партньора на Хамънд — казах. — Смятат, че Сврачката може да се е заблудил и да е убил друг човек.
Затова трябва да продължим да го търсим.
— Кои "смятат"?
— Полицаите. Бяха тук. Матсън и Сакаи. С помощта на умен детектив от съдебна медицина са сглобили случая.
— Мамка му.
— Е, сключих сделка с тях. Разменихме си информация с обещание за ексклузивност.
— Може ли да им се има доверие?
— В никакъв случай. Нямам им доверие, нямам доверие и на ФБР, че няма да има теч на информация. Така че запазих някои неща за себе си.
Дадох им Мръсната4, но не споменах ГТ23, нито "Ориндж Нано" или връзката на Хамънд със случая с Ортън. Мисля, че имат много да наваксват, преди да започнем да се тревожим, че от тях може да изтече информация.
Видях, че мъж и жена напускат отделението прегърнати и с наведени глави. Бях ги видял по-рано в семейната стая. По лицето на мъжа имаше сълзи. Жената не плачеше. Тя го подкрепяше повече, отколкото той нея.
Заведе го до предната седалка на една кола и му помогна да се качи, след това заобиколи и седна зад волана. Видях, че мъж в друга кола ги наблюдава.
— Джак, чуваш ли ме?
— Да.
— Защо мислят, че Сврачката е убил погрешния човек?
— Защото профилът му не съвпада. Работил е в магазин за алкохол и е бил осъден педофил. Не се вписва. Това е чисто предположение, но те смятат, че Сврачката се е опитал да примами РогВог на среща в мола "Нортридж" и някак си е решил, че този мъж — Санфорд Толан — е РогВог.
Толан е бил там сам, вероятно се е навъртал край децата в мола. Сврачката го е проследил до колата му, счупил му е врата и го е изхвърлил през парапета.
— Това е ужасно. Мислиш ли, че Сврачката знае, че е направил грешка?
— Искаш да кажеш, дали е осъзнал, че това не е неговият човек, но въпреки това го е убил? Може би. Трудно е да се каже. Цялата идея с уредената среща е предположение.
— Ами ФБР? Рейчъл отишла ли е вече при тях?
— За това ще е следващото ми обаждане. Исках първо да чуя теб.
— Добре, тогава аз се залавям пак за работа. Кажи ми, ако научиш нещо.
— Нямаш проблем.
Преди да се обадя на Рейчъл си отворих имейла, за да проверя за нови съобщения. Пулсът ми се ускори, когато видях отговор от РогВог.
Не разбирам. Кой си ти? Защо ми пращаш това?
Проверих часа на съобщението и видях, че е изпратено много след като безжизненото тяло на Санфорд Толан бе паднало от четвъртия етаж на паркинга в мола. Това бе още едно доказателство, че Сврачката е убил погрешния човек. Съобщението беше кратко и просто и най-вече невинно.
Никакви признания, никакви откровения, само желание да знае още.
Замислих се как да отговоря, че да не го подплаша.
Мога да ти гарантирам…
Мога да разкажа историята ти…
Мога да бъда твой посредник…
Реших да предприема по-директен подход, който да очертае ясно ситуацията му. Като вдигах поглед през няколко секунди, за да проверявам за детективите, написах имейл, който се надявах да накара РогВог да ми довери историята и сигурността си.
Аз съм писател. Писал съм книги за убийци като Поета и Плашилото. В момента пиша за Сврачката. В опасност си. Той уби Хамънд и един мъж, когото мислеше за теб. Мога да ти помогна. Мога да те скрия на безопасно място и да разкажа историята ти. Знам, че ти и Хамънд нямате нищо общо със Сврачката. Не сте планирали това да се случи. Давам ти телефонния си номер. Обади ми се и можем взаимно да си помогнем.
Препрочетох го два пъти и написах номера на мобилния си телефон най-отдолу, преди да го пратя. Надявах се РогВог да го прочете и да реагира веднага.
Огледах паркинга и фасадата на отделението по съдебна медицина още веднъж, но от детективите нямаше и следа. Осъзнах, че може да са паркирали пред Медицинския център на Университета на Южна Калифорния и да са минали през тунела към съдебната медицина. Може би ги бях пропуснал. Но реших да остана на пост, докато се обаждам на Рейчъл. Тя отговори шепнешком.