— Джак, добре ли си?
— Добре съм. Просто проверявам какво става. Срещна ли се вече с някой?
— Да, в среща съм. Излязох, за да се обадя.
— И?
— Работим по въпроса. Те търсят други случаи и се опитват да открият партньора на Хамънд. Скоро ще имам информация по въпроса.
— Трябва да има случай в Тусон. Но по-важното в момента е, че в Лос Анджелис днес има още едно убийство. Мислех, че е партньорът на Хамънд, но не е. Изглежда като грешка. Все едно Сврачката го е помислил за партньора на Хамънд.
— Как разбра?
Обясних как проверка на форума на съдебните лекари ме бе отвела в отделението по съдебна медицина. Казах ѝ, че ФБР вече имат конкуренция в лицето на лосанджелиската полиция, които бяха свързали случаите също като екипа на "Навременно предупреждение". Предложих двете институции да си обединят силите, а не да водят паралелни разследвания.
— Ще им го предложа, но не се надявай много — каза Рейчъл. — Те никога не са се разбирали, докато бях при тях, и се съмнявам, че отношенията са се променили.
— Е, няма да изглежда много добре, когато публикуваме историята и те кажат, че водят различни разследвания — казах.
— Джак, има и още нещо.
— Какво?
— Те не искат още да публикувате.
— Мили боже, знаех си, че ще се стигне до това. Можеш да им кажеш да забравят. Това е наше разследване. Ние им го занесохме в знак на уважение. Публикуваме.
— Те смятат — и аз съм съгласна, — че ще е най-добре, ако този мъж не знае, че са по петите му. Ако публикувате историята, той вероятно ще се укрие и никога няма да го докопаме.
— Ние? Ти си пак с тях?
— Знаеш какво имам предвид. Веднага щом този тип разбере, че сме по петите му, ще изчезне и ще смени начина си на действие.
— А ако не публикуваме статията и не предупредим обществото за него, той просто ще продължи да убива, докато евентуално го хванат.
— Знам, че това е твоят аргумент, но…
— Той уби двама души само днес. И то за да си заличи следите. Би трябвало вече да знае, че нещо се случва, че някой го следи.
— Но не и ФБР, Джак.
— Виж, ще говоря с Майрън и Емили за това и тримата ще гласуваме дали да публикуваме. Светът трябва да знае, че този тип е на свобода, какво прави и как идентифицира и следи жертвите си.
— А ти трябва да се погрижиш да не те изпреварят.
— Виж, не го отричам. Аз съм репортер и това е моето разследване и да, искам да съм сигурен, че ще съм пръв. Но след като и ФБР, и полицията на Лос Анджелис знаят за него, е само въпрос на време някой задник да подшушне информация на друг репортер, от който се опитва да получи услуга. И това е достатъчно, за да искам да го публикувам, но по-важната причина е да информирам обществото за опасните неща, които се случват.
— Добре, Джак, ще им кажа. Колко време имат до публикацията?
Погледнах през предното стъкло и видях Матсън и Сакаи да вървят по тротоара край паркинга. Сложих телефона си на високоговорител, за да мога да ги снимам. Майрън обичаше да слага снимки между абзаците на дългите статии, та читателите да си почиват. Трябваше само да имат връзка с историята.
Детективите застанаха от двете страни на кола без обозначителни знаци и се качиха в нея.
— Един ден — казах. — Ще се опитаме да приключим до утре вечер.
— Не можете ли да изчакате поне още двайсет и четири часа, Джак?
Няма да могат да свършат кой знае колко до утре вечер.
— Ами ако той убие още някой в този допълнителен ден? Искаш ли това да ти тежи на съвестта, Рейчъл? Аз не искам.
Чух звук за изчакващо обаждане в ухото си и погледнах екрана на телефона. Скрит номер се опитваше да се свърже с мен.
— Рейчъл, търсят ме по другата линия и трябва да се обадя — казах бързо. — Може да е той.
— Кой? — попита Рейчъл.
— РогВог. Ще ти звънна пак.
— Джак…
Прекъснах връзката и приех другото обаждане.
— Джак Макавой.
Нищо. Само отворена връзка. Видях как Матсън и Сакаи излизат с колата от паркинга и завиват надясно по Мишън Роуд.
— Ало? Джак е на телефона.
— Изпрати ми съобщение…
Гласът минаваше през дигитален модулатор, който го превръщаше в глас на робот.
— Да… Изпратих ти. В опасност си. Бих искал да ти помогна.
— Как би могъл да ми помогнеш?
Тихо разкопчах ципа на раницата си и извадих бележник и химикалка, за да си запиша думите му.