— Първо, мога да разкажа твоята версия. Когато историята излезе наяве, ще има жертви и злодеи. Би искал да представиш твоята гледна точка, преди някой друг да го направи вместо теб. Някой, който не те познава.
— Кой си ти?
— Казах ти. Писател съм. Преследвам убийци. Сега преследвам Сврачката.
— Откъде знаеш за него?
— Той уби жена, която познавах. Взел е името ѝ и информация за нея от Мръсната4.
Последва мълчание и вече започвах да си мисля, че съм го изгубил.
Исках да го убедя да говори. Но нямах желание да премълчавам това, което бяха направили с Хамънд. За мен РогВог беше твърдо от страната на злодеите. Не беше толкова виновен, колкото Сврачката, но почти.
— Това не трябваше да се случва.
Записах си тези негови думи дословно, преди да отговоря. Знаех, че те ще са важна част от статията.
— А какво трябваше да се случи?
— Ние… трябваше да печелим пари. Видяхме ниша.
— И каква беше тази ниша?
— Нали разбираш, да помагаме на мъже… някои мъже, на които им е трудно да се запознават с момичета. Не беше много по-различно от Тиндър или друго подобно приложение.
— Само че жените, чиито профили сте продавали, не са знаели това, нали?
Не го казах с обвинителен тон, но въпреки всичко последва мълчание.
Зададох по-лек въпрос, преди да ми затвори.
— Как се запозна с Маршал Хамънд?
След кратка пауза той отговори:
— Бяхме съквартиранти в колежа.
— Къде?
— Университета на Калифорния, Ървайн.
Малко парче от пъзела се намести.
— Познаваш ли Уилям Ортън?
— Маршал го познаваше.
Хвърлих му фалцова топка. Вероятност, която се надигаше в дъното на съзнанието ми.
— Той ли е Сврачката?
— Не.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. Какво стана с Маршал?
— Сврачката му е счупил врата, след това се е опитал да инсценира, че се е обесил в дома си. Откъде знаеш, че Ортън не е Сврачката? Знаеш ли кой е Сврачката?
— Досетих се.
Записах си го. Знаех, че следващите ми думи може да се окажат най-важната част от разговора.
— Добре, слушай. Има начин да ти помогна, ако искаш.
— Как?
— Кажи ми кой е Сврачката. ФБР трябва да го спрат.
— ФБР?
Веднага разбрах, че съм направил грешка. Той не знаеше, че това е попаднало във вниманието на ФБР. Усетих, че трябва да го задържа на телефона, като тръгна в друга посока. Изстрелях следващия въпрос:
— Как според теб Сврачката е намерил Маршал?
Последва дълго мълчание, след което той отново заговори.
— Той се свърза с него.
— Кой? Маршал?
— Да. Знаехме за умрелите жени. Клиенти ни казаха, че имаме… че някои от профилите ни… не функционират. Маршал провери случая.
Погледна свалянията и откри връзката между тях. И се свърза с него. Каза му, че трябва да спре.
Това бе цялото му обяснение, но то ми помогна да наместя още парченца от пъзела.
И така Сврачката го е открил? Проследил е контакта?
— Някак си го е проследил. Взехме мерки, но той някак си го е намерил.
— Ние?
— Разбрахме се да изпратим бележка. Маршал я прати.
— Да се върнем на Ортън. Маршал е подправил разследването, нали?
ДНК пробата.
— Няма да говоря за това.
— И Ортън му е бил длъжник. Той ви е давал ДНК пробите.
— Казах ти, няма…
— Добре, добре, забрави. Да се върнем на Сврачката. Каза, че знаеш кой е. Дай ми името му. Направи го и вече няма да си злодей в тази история. Ще си човек, който се опитва да го спре. Както каза, това не е трябвало да се случва.
— И след това ще дадеш името му на ФБР?
— Бих могъл, ти също. Няма значение кой, стига ти да ми го кажеш.
— Ще си помисля. Това е всичко, което знам.
Предположих, че самоличността на Сврачката е всичко, което може да изтъргува, за да не бъде обвинен.
— Не мисли прекалено дълго — казах. — Щом ти си го намерил, значи и ФБР ще го намерят и тогава няма да имаш какво да предложиш.
Той не отговори. Осъзнах, че питам за самоличността на Сврачката, а дори не знам истинското име на източника си.
Ами ти? Може ли да ми кажеш името си, за да знам с кого говоря.
— Рог.
— Не, истинското ти име. Ти знаеш моето, защо не ми кажеш твоето?
Зачаках. След това чух, че връзката прекъсна.
— Ало?
Беше затворил.
— Мамка му.
Интервюто бе приключило.
Сврачката
33
Наблюдаваше репортера през паркинга. Той не спираше да говори по телефона. И беше успял незабелязано да снима двамата мъже, излизащи от отделението по съдебна медицина. Те очевидно бяха ченгета — детективи от отдел "Убийства", тъй като тук докарваха мъртвите. Всичко това бе много любопитно. Колко знаеше репортерът? Колко знаеха полицаите?