Емили кимна.
— Съгласна съм с теб. Трябва да публикуваме статията сега. Да го обсъдим ли и с Майрън, преди той да си тръгне?
— Чакай да видя дали ще успея да се свържа с Рейчъл — помолих я аз. — След това ще сме напълно актуални.
— Е… какво се е случило между вас в миналото?
— Ние просто… се издънихме и тя плати за това, ето това се случи.
— Как така?
Трябваше да реша дали да навлизам в тази тема. Помислих си, че може би като говоря, ще се пречистя. Но бяхме насред разследване.
— Може да е добре да знам — каза Емили. — Тъй като тя вече е част от това.
Кимнах. Разбирах това.
— Работех за "Кадифеният ковчег" — казах. — И с Рейчъл бяхме заедно.
Това беше тайна. Живеехме на различни места, но това бе за пред другите.
И аз работех по история за един полицай, за когото бях чул, че федералните разследват за корупция. Имах източник, който твърдеше, че срещу него има повдигнати обвинения от федерален съд, но нищо не се случило. Всичко било потулено, защото обвиняемият имал компромат срещу тогавашния главен прокурор.
— И си помолил Рейчъл за помощ? — попита Емили.
— Да. Тя ми даде протокола от заседанието на съда и го публикувахме.
Главният прокурор заведе дело, главният съдия полудя и аз бях даден на съд. Отказах да разкрия източника си и съдията ме прати в затвора за неуважение към съда. Междувременно полицаят, за когото ставаше въпрос, се самоуби и остави предсмъртно писмо, че е невинен и е бил омаскарен от медиите — като имаше предвид мен. Това не ми спечели много симпатии и два месеца по-късно още бях зад решетките.
— И Рейчъл се е намесила.
— Да. Призна, че тя е била източникът. Аз бях освободен, а тя загуби работата си. Край на историята, край и на връзката ни.
— Еха! Не ти е било никак леко.
— Тя издирваше серийни убийци и терористи. А сега проверява бъдещи служители на корпорации. И всичко това заради мен.
— Не си я принудил да го направи.
— Няма значение. Знаех какво може да се случи, ако взема протокола.
Но въпреки това го взех.
Емили мълчеше. Аз също. Станах, избутах стола си обратно до моето бюро и се обадих на мобилния на Рейчъл. Тя веднага вдигна. Чух, че е в движеща се кола.
— Джак.
— Здравей.
— Къде си?
— В редакцията, работя по статията. Ти тръгна ли си от ФБР?
— Да. Тъкмо се канех да ти се обадя.
— Прибираш ли се?
— Не, не още. Какво има?
— Чудех се дали ти и приятелите ти от ФБР сте успели да идентифицирате Рог.
— Ъ, не точно. Все още работят по въпроса.
Внезапно станах подозрителен.
— Рейчъл, нали не отиваш при него?
— Не. Щях да ти кажа, Джак.
— Тогава какво става? Не съм те чувал цял следобед, а сега отиваш някъде и не ми казваш къде.
— Казах ти, тъкмо се канех да ти се обадя. Благодаря за доверието.
— Извинявай, но ме познаваш. Ставам подозрителен, когато не знам нещо. Защо щеше да ми се обаждаш?
— Казах ти, че те опитаха да открият и други жертви, нали? Ти имаше само случаите, споменати във форума на съдебните лекари. ФБР се заровиха по-дълбоко.
— Добре, това е хубаво. Намериха ли нещо?
— Да. Има и други случаи, още жени със счупени вратове. Но няма да ги споделят с теб, ако публикуваш статията, преди да са готови. Ще дойдат при теб утре и ще се опитат да се споразумеят. Задръж статията и те ще ти дадат още случаи.
— Мамка му. За колко жени говорим?
— Поне още три мъртви жертви — включително и случаят в Тусон, който ти спомена днес.
Млъкнах. Какво означаваше това?
— Да не би да казваш, че има жертви, които не са мъртви?
— Може би има една. Точно там отивам. Намериха нападение, при което вратът на жената е счупен по подобен начин. Но тя не е починала.
Парализирана е.
— О, боже. Къде е тя?
— Случаят е от Пасадена. Извадихме делото и случаят изглеждаше подобен. Има портрет, съставен по описание, срещнала е мъжа в бар.
— Какво се е случило? Как са я намерили?
— Той сигурно я е мислел за мъртва. Изхвърлил я е по стълби в планината. Чувал ли си за Тайното стълбище в Пасадена?
— Не.
— Мисля, че там има стълбище, което минава по продължение на целия квартал. След като ѝ счупил врата, я качил по него и я хвърлил надолу, за да изглежда като нещастен случай. Но някакъв тип, който тичал по стълбите призори, я намерил и тя още имала пулс.
— Това означава ли, че е познавал Пасадена? Може би мястото е много важна улика.