— Е, наричат го Тайното стълбище, но то не е толкова тайно. Има ревюта и техни снимки из целия интернет. Достатъчно е било да пусне в търсачката "Пасадена, стълбище", за да ги намери.
— Ами ДНК? Тя била ли е клиентка на ГТ23?
— Не знам. Няма го в делото. Затова отивам, за да се опитам да я разпитам.
— Сама?
— Да, сама. Агентите няма да успеят до утре сутринта. Прекалено много работа имат.
Спомних си по-ранното си проучване за атланто-окципиталната дислокация. Тя не винаги беше фатална.
— Къде? — попитах. — Ще се срещна с теб.
— Не знам дали това е добра идея, Джак — отвърна Рейчъл. — Отивам като частен детектив. Тя може да не иска да говори пред репортер, ако изобщо може да говори.
— Не ми пука. Може ти да я разпитваш, но искам да съм там. Къде отиваш?
Последва мълчание и усетих как залагам на карта крехките ни отношения.
— Дом за рехабилитация "Алтадена" — каза тя накрая. — Намери адреса в Гугъл. Казва се Гуинет Райе. Само на двайсет и девет е.
— Тръгвам — отвърнах. — Чакай ме.
Прекъснах връзката и се върнах при бюрото на Емили, за да ѝ кажа, че има още жертви и че отивам да се видя с една, която е все още жива.
Съобщих ѝ за плана на ФБР да постигнат сделка: информация за другите жертви срещу отлагане на публикацията.
— Какво мислиш? — попита тя.
— Не знам — отвърнах. — Имаме време до утре да си помислим. Защо не говориш с Майрън за това, докато аз се опитвам да взема това интервю?
— Звучи добре.
— Между другото, имат портрет по описание на Сврачката.
— Той част от сделката ли е?
— Ще го направим.
И тръгнах, грабнах ключовете от бюрото си и забързах навън.
35
Рейчъл ме чакаше във фоайето на дома "Алтадена". Беше съвсем делова. Никакви прегръдки, никакви поздрави, само: "Много се забави".
Обърна се и пое към асансьорите и аз трябваше да я догонвам.
— Баща ѝ се съгласи да се срещне с мен — каза тя, след като се качихме в асансьора и тя натисна бутона, на който пишеше 3. — Той сега е при нея.
Приготви се.
— За какво? — попитах.
— Гледката няма да е приятна. Случило се е преди четири месеца и жертвата — Гуинет — не е добре физически и психически. На командно дишане е.
— Добре.
— И остави мен да представя и двама ни. Те още не знаят за теб. Не се дръж прекалено очевидно.
— За какво?
— Че си тук заради статията. Може би ще е по-добре аз да водя бележки.
— Мога просто да записвам.
— Няма какво да се записва. Тя не може да говори.
Кимнах. Асансьорът се движеше бавно нагоре. Имаше само четири нива.
— Тук съм не само заради статията — казах, за да бъде ясно.
— Нима? — попита Рейчъл. — Когато говорихме по-рано през деня, ми се стори, че това е единственото, за което ти пука.
Вратата на асансьора се отвори и тя излезе, преди да успея да се защитя.
Прекосихме коридора и Рейчъл внимателно почука на вратата на стая 309. Почакахме, отвори ни мъж и излезе в коридора. Изглеждаше на около шейсет години, лицето му бе уморено. Затвори вратата зад себе си.
— Господин Райе? — попита Рейчъл.
— Да, аз съм — отвърна той. — Ти си Рейчъл?
— Да, говорихме по телефона. Благодаря, че ми позволихте да дойда тук. Както и казах, аз вече не работя във ФБР, но все още…
— Изглеждаш прекалено млада за пенсионерка…
— Е, все още се информирам и понякога работя с Бюрото. Като по този случай. И искам да ви представя Джак Макавой. Той работи за "Навременно предупреждение" и е журналистът, който пръв свърза всички случаи и уведоми ФБР за разследването.
Протегнах ръка и с г-н Райе се здрависахме.
— Радвам се да се запознаем, Джак — каза Райе. — Ще ми се някой като теб да се беше появил преди четири месеца и да бе предупредил Гуинет за този тип. Както и да е, влизайте. Казах ѝ, че ще има гости и най-накрая нещо ще бъде направено. Трябва да ви предупредя, че нещата ще стават бавно. Тя има екран и нещо като мундщук, с който може да общува.
— Няма проблем — казах.
— Невероятно е — каза той. — Превръща зъбите и небцето ѝ в клавиатура. И с всеки ден тя става по-добра. Но се уморява и в някакъв момент ще се затвори. Но да видим какво можем да научим.
— Благодаря ви — каза Рейчъл.
— Още нещо — допълни Райе. — Това момиче е минало през ада. Няма да е лесно. Казах ѝ, че не е длъжна да го прави, но тя иска. Иска този зъл човек да бъде заловен и се надява да го направите. Но в същото време е крехка. Така че по-кротко, това искам да ви кажа, става ли?
— Разбираме — отвърна Рейчъл.