— Разбира се — добавих аз.
И след това Райе отвори вратата и се върна в стаята. Погледнах Рейчъл и ѝ кимнах, за да влезе първа, а аз я последвах.
Стаята беше меко осветена от слаба лампа над болничното легло с прегради. Гуинет Райе беше повдигната под ъгъл от 45 градуса върху него, наоколо имаше апаратура, която следеше показателите ѝ, дишаше вместо нея, хранеше я и събираше отпадните продукти от тялото ѝ. Главата ѝ се поддържаше от устройство, което приличаше на скеле и като че ли бе завинтено в черепа ѝ на поне две места. Гледката бе ужасна и първият ми инстинкт беше да извърна очи, но знаех, че тя може да забележи рефлекса ми и да откаже да говори, още преди да сме започнали. Затова погледнах право към нея, усмихнах се и кимнах, когато влязох в стаята.
На таблата на леглото бе закачена метална дръжка, която се извиваше пред Гуинет на нивото на очите ѝ. За нея бяха закрепени два малки плоски екрана, единия виждаше тя, а другия — нейните събеседници.
Първото, което направи бащата на Гуинет, беше да вземе сгъната хартиена салфетка от нощното шкафче и да попие ъгълчетата на устата ѝ, където се бе събрала слюнка. Видях, че от дясната страна на устата ѝ излиза тънка прозрачна тръбичка, спускаше се по бузата ѝ и се сливаше с кабелите и тръбите, свързани с електронната апаратура.
Баща ѝ остави салфетката и ни представи.
— Гуини, това са Рейчъл Уолинг, за която ти казах — започна той. — Тя работи с ФБР по случая с теб и онези други момичета. А това е Джак. Джак е журналистът, който е открил цялото нещо и се е обадил на Рейчъл и ФБР.
Те имат някои въпроси за мъжа, който ти причини това, а ти отговори както искаш. Никой не те притиска.
Видях, че Гуинет размърда челюстта и езика си вътре в устата си. След това на обърнатия към нас екран се появиха буквите: ОК.
Значи така работеше тази машина.
Рейчъл отиде отстрани на леглото и г-н Райе ѝ донесе стол, на който да седне.
— Гуинет, знам, че това може да е трудно за теб и наистина оценяваме готовността ти да ни помогнеш — започна тя. — Мисля, че е най-добре само аз да ти задавам въпросите, а ти да им отговаряш, доколкото можеш. И ако попитам нещо, за което не искаш да говориш, няма проблем.
ОК.
Така ставах зрител на собственото си разследване, но нямах нищо против Рейчъл да започне. Ако сметнех, че трябва да се попита нещо, можех да я потупам по рамото и да го обсъдим извън стаята.
— Искам първо да кажа, че много съжаляваме за това, което ти се е случило — започна Рейчъл. — Мъжът, който ти е причинил това, е зъл човек и ние правим всичко възможно да го намерим и да го спрем. Твоята помощ ще е изключително ценна. Полицията в Пасадена е разглеждала случая като изолиран, когато това се е случило. Вече смятаме, че един мъж е наранил няколко жени като теб и днес искам да се съсредоточим върху него. Кой е той, как те е избрал, такива неща. Това ще ни помогне да съставим профил, чрез който да го идентифицираме. Затова някои от въпросите ми може да ти се сторят странни. Но има причина да ги задавам.
Съгласна ли си, Гуинет?
ДА.
Рейчъл кимна и хвърли поглед назад към мен и г-н Райе, за да види дали нямаме да добавим нещо. Нямахме. Тя се извърна пак към Гуинет.
— Добре, да започваме. Много е важно да разберем как извършителят избира жертвите си. Имаме хипотеза и искам да те питам сега за нея.
Някога в миналото правила ли си някакъв вид ДНК изследване, за откриване на произход или по медицински причини?
Видях как челюстта на Гуинет се размърда. Все едно ядеше нещо.
Всички букви бяха главни и в течение на разговора ми се стори, че само препинателните знаци се слагат автоматично.
ДА.
Видях, че г-н Райе вдигна изненадано глава. Не знаеше, че дъщеря му е изследвала своята ДНК. Зачудих се дали това не е тежка тема в семейството.
— Коя фирма използва? — попита Рейчъл.
ГТ23.
За мен това бе потвърждение, че тя е жертва на Сврачката. Но някак си бе оцеляла, за да разкаже, макар че животът ѝ вече бе тежко белязан от нараняванията ѝ.
— Добре, да се върнем на вечерта, когато това се случи — каза Рейчъл. — Ти все още си била в изключително тежко състояние, когато е започнало разследването. Детективите са се опитвали да работят със зърнест видеозапис от камерата пред бара. След като си била в състояние да общуваш, друг детектив е бил назначен да разследва случая, но той като че ли не ти е задавал много въпроси кой…
ТОЙ СЕ СТРАХУВАШЕ.
— Той се е страхуваше — прочете Рейчъл на екрана. — Кой се страхуваше? Имаш предвид детектива?