Можех само да кимна. Изобщо не бях в стихията си.
— Аз съм инженер — каза Райе. — Винаги съм подхождал към проблемите като инженер. Идентифицираш ги и ги решаваш. Но с това…
Вратата се отвори и Рейчъл излезе през нея. Погледна Райе.
— Тя се уморява, но почти приключихме — каза тя. — Искам обаче да ѝ покажа нещо, което задържах до самия край, защото то може да я разстрои.
— Какво? — попита Райе.
— Портрет по описание на заподозрян, направен с помощта на хора, които са били в бара онази вечер и са видели дъщеря ви с него. Тя трябва да ни каже дали е точен според спомените ѝ.
Райе замълча за известно време, докато мислеше за евентуалната реакция на дъщеря си към рисунката. След това кимна.
— Аз ще съм до нея. Да ѝ го покажем.
Осъзнах, че самият аз не бях виждал портрета. Когато влязохме пак в стаята, забелязах, че очите на Гуинет са затворени, и си помислих, че може би спи. Но когато се приближих, си дадох сметка, че очите ѝ са затворени, защото плаче.
— О, Гуини, всичко е наред — каза Райе. — Всичко ще бъде наред.
Взе пак сгънатата хартиена салфетка и попи сълзите по бузите на дъщеря си. Моментът беше мъчителен. Усетих, че в гърдите ми се надига вик. В този миг Сврачката се превърна от абстрактен герой на историята в злодей от плът и кръв, който исках да намеря. Исках да му счупя врата, но да го оставя живее по начина, по който заради него сега трябваше да живее тази млада жена.
— Гуинет, трябва те помоля за нещо последно — каза Рейчъл. — Да погледнеш рисунка, създадена с помощта на хората, които са били в бара с теб онази вечер. Искам да ми кажеш дали мъжът, който ти причини това, изглежда така.
Млъкна. На екрана не се появи нищо.
— Може ли, Гуинет?
Пак мълчание, а след това:
ПОКАЖИ МИ.
Рейчъл извади телефона от задния си джоб и отвори галерията. Избра снимката с портрета и я приближи на педя пред лицето на Гуинет. Очите на младата жена се стрелкаха напред-назад, докато разглеждаше рисунката.
Челюстта ѝ се раздвижи.
ДА ТОЙ Е.
— Мъжът от портрета ми изглежда на около трийсет и пет години — каза Рейчъл. — И ти ли това си спомняш?
ДА.
По лицето на Гуинет Райе отново закапаха сълзи. Баща ѝ се приближи с хартиената салфетка. Рейчъл стана и пристъпи назад, прибра телефона в джоба си.
— Всичко е наред, Гуини. Всичко вече е наред — утешаваше я Райе. — Всичко ще бъде наред, скъпа.
Рейчъл ме погледна и след това пак се обърна към леглото. В миг видях тъгата в очите ѝ и разбрах, че и за нея това не е просто рутинен разпит.
— Благодаря ти, Гуинет — каза тя. — Много ни помогна. Ще хванем този човек и ще се върнем, за да ти го кажем.
След като Райе се отмести от пътя, Рейчъл се приближи пак до леглото и погледна надолу към Гуинет. Бяха се сближили. Рейчъл се пресегна към лицето на Гуинет и докосна бузата ѝ с опакото на пръстите си.
— Обещавам ти — каза тя. — Ще го хванем.
Челюстта на Гуинет се раздвижи и тя повтори същото, което бе казала в началото на разговора ни.
НЕ ГО ЗАЛАВЯЙТЕ ЖИВ.
36
Не си казахме нищо, докато излизахме от сградата и вървяхме към паркинга. Навън вече беше тъмно.
Бях видял синьото БМВ на Рейчъл и бях спрял колата си до него.
Застанахме зад колите си.
— Това беше тежко — каза Рейчъл.
— Да — съгласих се.
— Какво каза бащата в коридора?
— Ох. Никога не знам какво да кажа в такива ситуации.
— Трябваше да го направя, Джак. Да го изкарам от стаята. Исках да говоря свободно с нея, защото е важно да знаем подробностите. Можем да приемем, че случилото се с нея се е случило и с другите жертви, които не могат да говорят. Гуинет очерта начина му на действие.
— И какъв е той?
— Ами първо, няма изнасилване. Тя го поканила в апартамента си, привидно за да му покаже жилището си, след като и той си търсел къде да живее. Правили секс по взаимно съгласие — използвал презерватив, — но не стигнал докрай. Не можал да задържи ерекцията си. Излязъл от нея и тогава започнал кошмарът. Измъкнал я от леглото и я накарал да стои права пред огледалото в банята. Принудил я да гледа как усуква врата ѝ с ръка.
— О, мамка му!
— Той също бил гол и тя усетила как ерекцията му се връща, когато си мислел, че я убива.
— Гаднярът получава оргазъм от убийството.
— С всички серийни убийци е така. Но фактът, че няма изнасилване, е важен. Той обяснява защо се прицелва в жени с ген ДРД4. Мисли, че ще му е по-лесно да вкара жертвите в леглото. Като че ли има някаква психологическа игра в това. Не иска да бъде изнасилван. Не му харесва да казват това за него.