— Но да убива жени може, само дето не ги изнасилва преди това.
— Странно е, но не е уникално. Чувал ли си за Сам Литъл?
— Да, един от най-големите серийни убийци, заловени от ФБР.
— Хванат е тук, в Лос Анджелис, извършил е повече от деветдесет убийства на жени из цялата страна. Започнал да признава за тях, след като разследващите спрели да го наричат изнасилвач, а в неговия случай той не бил. Нямал нищо против да признае, че е убивал жени, но никога не признал за изнасилване.
— Странна работа.
— Но както казах, не е уникална. Ако това е черта от профила на нашия човек, тя може да ни бъде полезна, за да поставим стратегически нещо в статията или в прессъобщението, което ще последва, за да мотивираме престъпника.
— Имаш предвид да го накараме да погне мен, Емили или "Навременно предупреждение"?
— Мислех си по-скоро да го накараме да се свърже с теб. Има много примери на серийни убийци, които се обаждат на медиите, за да поправят образа си. Но във всички случаи ще вземем мерки за безопасност.
— Е, ще трябва да си помисля за това и със сигурност да говоря с Емили и Майрън.
— Разбира се. Няма да правим нищо без съгласието на всички. Просто нещо, за което да помислим на този етап.
Кимнах.
— Какво още научи? — попитах. — Нещо, което да ти е направило впечатление като профайлър?
— Очевидно след това я е облякъл — каза тя. — Всички жертви, без Портреро, са били облечени. Всички преди Портреро са били облечени и след това изхвърлени, понякога по много сложен начин, за да се маскира убийството.
Ще трябва да разгледам по-обстойно другите местопрестъпления и домовете на жертвите, но при Портреро може да имаме промяна. Той изобщо не я е местил от апартамента ѝ.
— Може би с другите сексът не е бил в домовете им. Те са били в неговия или в колата му, или някъде другаде. Затова е трябвало да ги отдалечи от себе си.
— Може би, Джак. Ще стане профайлър от теб.
Рейчъл извади ключовете и отключи колата си.
— А сега какво? — попитах. — Къде отиваш? Обратно при ФБР?
Тя извади телефона си, за да види колко е часът.
— Ще се обадя на Мец — това е агентът, който ръководи това разследване — и ще му кажа, че съм говорила с нея и утре сутринта може да не ходят при нея. Вероятно няма да е доволен, че съм го прескочила, но така хората му ще могат да се заемат с други неща. След това мисля да приключвам. Ти?
— Вероятно и аз. Ще проверя дали Емили още пише.
Поколебах се, преди да стигна до въпроса, който наистина исках да задам.
— Ще се прибереш у вас или ще дойдеш у нас?
— Искаш да се прибера с теб ли, Джак? — попита Рейчъл. — Струва ми се, че си ми сърдит.
— Не съм сърдит. Просто много неща се случват. Виждам как нещо, което съм започнал, се дърпа в различни посоки от различни хора. И се тревожа.
— Имаш предвид разследването.
— Да, а и бяхме на различни мнения дали да публикуваме или да чакаме.
— Е, добрата новина е, че не се налага да решаваме до утре сутринта, нали?
— Да.
— Тогава ще се видим у вас.
— Добре. Последвай ме, за да можеш да влезеш в гаража и да ползваш второто ми паркомясто.
— Даваш ми второто си паркомясто? Сигурен ли си, че си готов на такава важна стъпка?
Тя се усмихна, аз ѝ отговорих със същото.
— Ще ти дам дистанционно и ключ, ако искаш — казах. Топката бе обратно в нейното поле. Тя кимна. После каза:
— Ще карам след теб.
Тя се приближи към вратата на колата си, като в същото време извади телефона от задния си джоб, за да се обади на агент Мец. Това ми напомни нещо.
— Хей — казах, — не можах да видя портрета по описание, когато го показа на Гуинет. Покажи ми го.
Тя се върна при мен и отвори галерията на телефона си. Показа ми екрана. Беше черно-бяла рисунка на бял мъж с дълга рошава коса и пронизителни тъмни очи. Челюстта му беше квадратна, носът му — плосък и широк. Ушите му не стърчаха много. Горната част на всяко ухо се скриваше в косата.
Осъзнах, че ми изглежда познат.
— Чакай малко — казах.
Пресегнах се и задържах ръката на Рейчъл, за да не си прибере телефона.
— Какво? — каза тя.
— Мисля, че познавам този човек — отвърнах. — Имам предвид, че мисля, че съм го виждал.
— Къде?
— Не знам. Но косата… и формата на челюстта…
— Сигурен ли си?
— Не. Просто…
Мислите ми препуснаха назад към това, което бях правил през последните дни. Съсредоточих се върху часовете, прекарани в ареста. Дали не го бях видял там? Беше нощ, изпълнена със силен страх и емоции.