Съвсем ясно си спомнях какво и кого съм видял, но мъжът от рисунката не се вписваше никъде.
Пуснах ръката на Рейчъл.
— Не знам, вероятно греша — казах. — Да вървим.
Обърнах се и тръгнах към джипа си, а Рейчъл се качи в своето БМВ.
Запалих двигателя и се обърнах към страничния прозорец, за да дам знак на Рейчъл да даде първа на задна. Чак тогава си спомних къде бях виждал мъжа от портрета.
Загасих двигателя и изскочих от джипа. Рейчъл вече бе дала на заден от мястото си. Спря и свали прозореца.
— Какво има?
— Знам къде съм го виждал — казах. — Човекът от портрета. Седеше днес в кола пред отделението по съдебна медицина.
— Сигурен ли си?
— Знам, че звучи невероятно, но формата на челюстта и прибраните уши… Сигурен съм, Рейчъл. Мисля, че съм доста сигурен. Помислих си, че чака някой, който е вътре. Нали знаеш, член от семейството или нещо такова. Но сега… мисля, че ме е следил.
Това заключение ме накара рязко да се извърна и да огледам паркинга.
Имаше само десетина коли и осветлението беше слабо. Трябваше ми фенерче, за да видя дали в някоя от тях няма човек, който наблюдава.
Рейчъл загаси колата си и слезе.
— Каква беше колата, помниш ли?
— Ъ, не, трябва да се замисля. Беше тъмна и той бе влязъл на заден на мястото си също като мен. Още един признак, че може да ме е следил.
Рейчъл кимна.
— Бърз изход — каза тя. — Колата голяма ли беше или малка?
— Мисля, че малка — отвърнах.
— Седан?
— Не, по-скоро спортна кола. Лъскава.
— Колко близо до теб бе паркирал?
— Беше от другата страна на пътеката и две дължини по-надолу.
Имаше добър изглед към мен. "Тесла", това беше, черна тесла.
— Добре, Джак. Мислиш ли, че на паркинга има камери?
— Може би, не знам. Но ако е бил той, откъде е разбрал, че трябва да ме следи?
— Хамънд. Рог каза, че са знаели за теб. Хамънд е предупредил Сврачката и Сврачката е започнал да елиминира заплахите. Ти си заплаха, Джак.
Откъснах се от нея и започнах да обикалям из двете редици на паркинга, търсех тесла или каквато и да е кола с човек зад волана. Не намерих.
Рейчъл ме настигна.
— Не е тук — казах. — Може би напълно съм се объркал за това. Искам да кажа, че все пак говорим за портрет по описание. Може да е всеки.
— Да, но видя реакцията на Гуинет — отвърна Рейчъл. — Обикновено не разчитам много на портрети по описание, но тя смяташе, че този е съвсем точен. Къде отиде след отделението по съдебна медицина?
— Върнах се в редакцията, за да разкажа всичко на Емили.
— Значи той знае къде е "Навременно предупреждение". Как изглежда редакцията отвън? Дали е можел да види какво се случва вътре?
— Да. Преди там е имало някакъв бизнес. Масажист или нещо подобно.
— Стъкло на фасадата. Отвън вижда ли се какво става вътре?
— Да. Поне в част от редакцията. Бюрата и…
— Дали е могъл да види как работите с Емили?
Замислих се за момента, в който бях станал и отишъл до работното място на Емили, за да говоря с нея. Извадих си телефона.
— Мамка му — казах. — Тя трябва да знае това.
Емили не вдигна мобилния си телефон. След това се обадих на стационарния ѝ, макар да предполагах, че вече не е в редакцията.
— Не вдига и двата си телефона — докладвах.
Тревогата ми вече прерастваше в страх. Виждах известна боязън и в очите на Рейчъл. Всичко това се усилваше от разговора с Гуинет Райе.
— Знаеш ли къде живее? — попита Рейчъл.
Пак звъннах на Емили.
— Знам, че е в Хайланд Парк — казах. — Но не знам точния адрес.
— Трябва да го намерим — заяви Рейчъл.
Никакъв отговор. Затворих и се обадих на мобилния на Майрън Левин. Той вдигна веднага.
— Джак?
— Майрън, опитвам се да се свържа с Емили и тя не отговаря на телефоните си. Имаш ли адреса ѝ?
— Да, но какво става?
Казах му за подозренията, които имахме с Рейчъл, че по-рано съм бил следен от убиеца от нашето разследване. Тревогите ми веднага се пренесоха върху Майрън и той ме сложи на изчакване, докато намери адреса на Емили.
Обърнах се към Рейчъл.
— Той ще ни го даде — казах. — Да тръгваме. Хайланд Парк.
Отидох до предната седалка на колата ѝ, а тя седна зад волана.
Излизахме от паркинга, когато Майрън се върна на линията и ми прочете адреса.
— Обади ми се веднага щом научиш нещо — каза Майрън.
— Добре — обещах.
Изведнъж си спомних как с Емили бяхме разговаряли с Майрън в редакцията.