— Вкъщи ли си, Майрън? — попитах.
— Да, вкъщи съм — отвърна той.
— Заключи вратите.
— Да, точно това си мислех и аз.
37
Въведох адреса, който ми даде Майрън, в приложението за сателитна навигация и заглуших гласовите команди. Давах на Рейчъл указания, защото гласовете от приложенията винаги са много дразнещи. Навигацията показа, че сме на шестнайсет минути от целта. Ние ги направихме дванайсет. Емили живееше в стара тухлена жилищна сграда на Пиемонт Авеню и Фигероа Стрийт. До стъкления вход имаше табло със звънци за осем отделни апартамента. Когато след продължително звънене на 8-и апартамент не получихме отговор, натиснах и всички останали седем бутона.
— Хайде, хайде — подканих ги. — Някой трябва да чака куриерите.
Отворете проклетата врата.
Рейчъл се обърна и огледа улицата зад себе си.
— Знаеш ли каква кола кара?
— "Джагуар", но видях алея, която води зад сградата. Вероятно има паркомясто там.
— Може би трябва да отидем…
Електронното заключване тракна и влязохме. Така и не видях от кой апартамент бяха реагирали и най-накрая бяха отворили вратата, но знаех, че щом ние бяхме влезли толкова лесно, значи същото е можел да направи и Сврачката.
Апартамент 8 беше на втория етаж в дъното на коридора. Никой не отговори на силното ми чукане и викането на името на Емили. Натиснах дръжката, но вратата бе заключена. Отстъпих назад ядосан и объркан, ужасът ми ставаше все по-голям.
— Какво да правим? — попитах.
— Обади ѝ се пак — каза Рейчъл. — Може би ще чуем телефона ѝ през вратата.
Отдалечих се на пет-шест метра по коридора и набрах. Когато чух в слушалката телефонът да звъни, кимнах на Рейчъл. Тя долепи ухо към вратата на апартамент 8, без да откъсва очи от мен. Обаждането бе прехвърлено на гласова поща и аз затворих. Рейчъл поклати глава. Не беше чула нищо.
Върнах се при Рейчъл до вратата.
— Трябва ли да се обадим на ченгетата? — попитах. — Да им кажа, че трябва да проверим дали тя е добре? Или да се обадя на хазяина?
— Струва ми се, че управителят не живее тук — каза Рейчъл. — Видях телефонен номер на апартамент, който се отдава под наем. Ще отида да го взема и ще се обадя. Виж дали оттук се излиза в задния двор и дали колата ѝ е там.
И посочи към изход в края на коридора.
— Гледай вратата да не се заключи, докато си отвън — казах.
— Добре — отвърна тя.
Видях я как се отдалечава и след това изчезва надолу по стълбите.
Тръгнах към изхода, като се чудех дали няма да се включи аларма Поколебах се за миг, след това бутнах вратата и тя се отвори. Не се включи аларма.
Излязох на външна площадка и видях, че стълбите водят надолу към малкия заден паркинг на сградата. На площадката имаше кофа и бърсалка за под, както и консервена кутия, наполовина пълна с фасове. Някой в сградата пушеше, но не в апартамента си. Направих една крачка навън и погледнах през парапета какво има под площадката. Празни саксии и градински инструменти.
Вратата зад мен се затвори. Извъртях се рязко. От външната страна на вратата имаше метална дръжка. Грабнах я и я натиснах. Беше заключена.
— Мамка му.
Почуках на вратата, но знаех, че е прекалено рано Рейчъл да се е върнала при апартамент 8. Слязох по стълбите към паркинга и се огледах за колата на Емили. Беше сребрист джип "Джагуар", но не виждах такъв.
Тръгнах по алеята към фасадата. Докато вървях, погледнах към прозорците на втория етаж на сградата, за да видя дали не свети там, където си мислех, че е апартаментът на Емили. Навсякъде беше тъмно.
Когато стигнах пред сградата, от Рейчъл нямаше и следа. Извадих телефона си и ѝ се обадих, но вниманието ми бе привлечено от движение по улицата. Видях движеща се кола зад паркираните автомобили по продължение на "Пиемонт". Зърнах я само за миг, докато минаваше покрай изход за следващата алея.
— Джак? Къде си?
Рейчъл бе вдигнала.
— Отпред съм и току-що видях заминаваща кола. Беше тиха.
— Тесла?
— Не знам. Може би.
— Добре, няма да го чакам.
— Кого?
— Хазяина.
Чух силен трясък и чупене на дърво, последвани от приглушен удар.
Знаех, че току-що бе изритала вратата на апартамент 8. Отидох до предната врата на сградата, но видях, че е затворена.
— Рейчъл? Рейчъл, не мога да вляза. Ще заобиколя.
— Мога да ти отворя отгоре — каза тя. — Иди пред предния вход.
Изтичах по стъпалата до предния вход. Когато стигнах, чух звука от отключването на електронната ключалка и влязох.
Качих се по вътрешните стълби до втория етаж и след това отидох до апартамент 8. Рейчъл стоеше на входа.