— Тя…?
— Не е тук.
Забелязах, че част от рамката на вратата лежи на прага. Но когато влязох в апартамента, това бе единственият знак от нахлуване. Никога не бях идвал преди тук, но видях подредено и спретнато жилище. Нямаше следи от борба във всекидневната. Вдясно забелязах къс коридор, който водеше към отворената врата на банята, и втора врата вляво, за която предположих че е на спалнята.
Тръгнах натам, чувствах се странно, защото нахлувах в личното пространство на Емили.
— Празно е — каза Рейчъл.
Въпреки това проверих, застанах на прага на спалнята и се наведох навътре. Натиснах ключа на вътрешната страна и светнах лампите от двете страни на голямото легло. Стаята бе подредена също като останалата част от апартамента, леглото бе оправено и покривката му бе пригладена, върху нея дори никой не бе сядал.
След това проверих банята, дръпнах завесата на душа и видях празна вана.
— Джак, казах ти, че тя не е тук — обади се Рейчъл. — Ела да ми кажеш за колата.
Върнах се във всекидневната.
— Пое по "Пиемонт" — отвърнах. — За малко да я пропусна. Беше в тъмен цвят и тиха.
— Беше ли теслата, която си видял пред съдебна медицина? — попита тя.
— Не знам. Не я видях добре.
— Добре, помисли си. Можеш ли да кажеш дали е потегляла, или просто е преминавала?
Трябваше ми малко време, за да се поровя в спомените си. Колата вече се движеше по улицата, когато бе привлякла вниманието ми.
— Не знам — отвърнах. — Видях я чак когато вече се движеше по улицата.
— Добре, никога не съм била в тесла — каза Рейчъл. — Има ли багажник?
— Всички са хечбек, мисля.
Разбрах, че пита дали Емили би могла да е в багажника на колата, която бях видял да заминава.
— Мамка му, трябва да тръгнем след нея — казах аз.
— Тя отдавна е заминала, Джак — отвърна Рейчъл. — Трябва да…
— Какво е това, мамка му?
И двамата се обърнахме към входната врата на апартамента.
На нея беше застанала Емили.
Беше облечена в дрехите, които бе носила в редакцията. Носеше раницата си с логото на "Навременно предупреждение".
— Ти си добре! — възкликнах.
— И защо да не съм? — попита тя. — Влезли сте в дома ми?
— Мислехме, че Сврачката… е бил тук — казах.
— Какво? — възкликна Емили.
— Защо не си вдигаш телефона? — попита Рейчъл.
— Защото му падна батерията — отвърна Емили. — Цял ден говорих по него.
— Къде беше? — попитах аз. — Звънях в редакцията.
— В "Сивата хрътка" — каза тя.
Знаех, че мрази да шофира, защото се бе научила да кара в другата лента и се страхуваше да направи прехода. Но аз бях объркан, а сигурно това ми се бе изписало на лицето. "Сивата хрътка" бе компания за пътуване на дълги разстояния.
— Това е кръчма на "Фиг" — каза Емили. — Кварталното ми заведение.
Какво става, по дяволите?
— Не знам — отвърнах. — Мисля, че днес бях следен, и когато…
— От Сврачката?
Изведнъж се почувствах не толкова сигурен в това.
— Не знам — казах. — Може би. Имаше един тип в тесла, когото видях пред отделението по съдебна медицина, и…
— Откъде може да знае, че трябва да те следи? — попита Емили. — Или пък мен.
— Вероятно от Хамънд — отвърнах. — Или той му е казал, или е имало нещо в компютъра му или документите, които той взе от лабораторията му.
Видях страх в очите на Емили.
— Какво да правим? — попита тя боязливо.
— Вижте, мисля, че трябва малко да се успокоим — каза Рейчъл. — Да не ставаме параноични. Все още не знаем със сигурност дали Джак или ти сте били следени. И ако е следил Джак, защо ще се прехвърля от него на теб?
— Може би защото съм жена? — предположи Емили.
Исках да отговоря. Може би Рейчъл беше права. Всичко това само защото си бях помислил, че съм разпознал в портрета по описание лице, което бях видял зад волана на кола на паркинг, намираща се на поне двайсет и пет метра от мен. Преувеличавахме.
— Добре — казах. — Защо не…
Спрях насред изречението, защото на вратата се появи мъж. Имаше гъста брада и държеше връзка ключове.
— Господин Уилямс? — попита Рейчъл.
Мъжът се взря в парчето дърво на пода, след това огледа пантата, която висеше на един-единствен болт от рамката.
— Мислех, че ще ме изчакате — каза той.
— Съжалявам — отвърна Рейчъл. — Стори ни се, че случаят е спешен.
Ще успеете ли да поправите вратата тази вечер?
Уилямс се обърна и видя, че когато е била изритана, вратата се е ударила в страничната стена на коридора на Емили. Дръжката бе оставила в нея дупка като от юмрук.