— Мога да опитам — каза той.
— Няма да остана тук, ако не мога да си заключа вратата — заяви Емили. — Няма начин. Не и ако той знае къде живея.
— Не сме сигурни в това — казах. — Видяхме кола да тръгва оттук, но…
— Защо не оставим господин Уилямс да се опита да поправи щетите, а ние да отидем някъде другаде да поговорим за това? — попита Рейчъл. — Днес получих още информация от ФБР. Мисля, че ще искате да я чуете.
Погледнах Рейчъл.
Е, кога смяташе да ми кажеш? — поинтересувах се аз.
— Разсеяхме се, когато си тръгвахме от Гуинет Райе — каза Рейчъл.
И посочи към вратата, която Уилямс все още разглеждаше, сякаш това обясняваше закъснението ѝ.
— Между другото, как беше с Гуинет Райе? — попита Емили.
— Даде ни добра информация… но е толкова дяволски тъжно — казах. — Той я е увредил до живот.
Докато отговарях, ме връхлетя репортерска вина. Знаех, че Гуинет Райе щеше да се превърне в лице на разследването. Жертва, която вероятно никога нямаше да се възстанови, чийто житейски път бе жестоко и завинаги променен от Сврачката. Щяхме да я използваме, за да привлечем читатели, нищо че потресаващите ѝ увреждания щяха да имат по-дълъг живот от този на статията.
— Трябва да ми пратиш записките — каза Емили.
— Веднага, щом мога — отвърнах.
— Е, какво ще правим? — попита Рейчъл.
— Може да се върнем в "Сивата хрътка" — предложи Емили. — Там беше доста тихо, когато си тръгнах.
— Да вървим — каза Рейчъл.
Тръгнахме към вратата, а Уилямс се обърна настрани, за да ни пусне.
Погледна ме и попита:
— Ти ли изрита вратата?
— Ъ, аз бях — отвърна Рейчъл.
Уилямс я огледа набързо от главата до петите, докато тя минаваше покрай него.
— Силна дама.
— Когато се налага — уточни тя.
38
"Сивата хрътка" беше на по-малко от две минути път и Рейчъл закара и трима ни там. Седях на задната седалка и през целия път гледах в огледалото за обратно виждане за евентуална опашка. Дори Сврачката да ни следеше, не видях и следа от него и мислите ми се върнаха към въпроса дали бях внимателен или параноичен. Не спирах да мисля за мъжа в теслата. Дали просто не ми се искаше той да прилича на лицето от портрета по описание или наистина приличаше на лицето от портрета по описание?
Никога не бях ходил в Англия, но според мен интериорът на "Сивата хрътка" приличаше като на английска кръчма и разбрах защо Емили си я е избрала. Тъмно дърво и уютни сепарета. Бар, който се простираше по цялата дължина на заведението, от стена до стена, без сервитьори. С Рейчъл си поръчахме мартинита с "Кетъл", а Емили помоли за наливна светла бира "Дешутс". Изчаках на бара за напитките, а жените се настаниха в сепаре в далечния ъгъл.
Занесох чашите на няколко курса, за да не разлея мартинитата, и след това се настаних в сепарето срещу Емили, а Рейчъл остана от дясната ми страна. Отпих голяма глътка от мартинито, преди да кажа и дума. Имах нужда, след приливите и отливите на адреналин, които ни бе донесла тази вечер.
— Е — казах, като погледнах Рейчъл. — Какво имаш?
Рейчъл поднесе със стабилна ръка мартинито към устните си, остави чашата и след това се овладя.
— През по-голямата част от деня бях в МБ в Уестуд с ПГСА — каза тя. — Отначало се държаха с мен като с прокажена, но когато започнаха да преглеждат проверяемите факти от историята, която им разказвах, видяха светлината.
— ПГСА? — попита Емили.
Каза го по начина, по който го бе произнесла Рейчъл — пе-ге-се-а.
— Помощник главния специален агент на местното бюро в Лос Анджелис — обясни Рейчъл.
— Каза, че името му е Мец? — попитах.
— Мат Мец — уточни Рейчъл. — Както и да е, вече ти казах, че са направили връзка с поне още три случая чрез причината за смъртта, както и с Гуинет Райе, единствената известна оцеляла.
— Успя ли да научиш новите имена? — попитах.
— Не, това премълчават, за да могат да го изтъргуват с вас, ако се съгласите да отложите публикацията — каза Рейчъл. — Не ги научих.
— Това няма да се случи — бях категоричен аз. — Ще публикуваме утре.
Предупреждението за този тип е по-важно от всяко друго съображение.
— Сигурен ли си, че желанието да си пръв не е най-важното нещо за теб, Джак? — върна ми огъня Рейчъл.
— Виж, това вече го обсъдихме — казах. — Нашата работа не е да помагаме на ФБР да залови този мъж. Нашата работа е да информираме обществото.