— Е, може и да си промениш мнението, като разбереш каква друга информация имам — отвърна Рейчъл.
— Тогава ни кажи — подкани я Емили.
— Добре, отидох при Мец, когото познавам от времето, когато бях агент — започна Рейчъл. — След като провериха това, което им занесох, създадоха щаб и започнаха да оглеждат историята от всички ъгли. Откриха и други случаи и сформираха отделни екипи. Има и случай в Санта Фе, където ще правят ексхумация на тялото утре, защото смятат, че АОД може да е пропусната при аутопсията.
— Как могат да пропуснат счупен врат? — попитах.
— Заради състоянието на тялото — отвърна Рейчъл. — Не разбрах подробности, но тялото е било оставено в планината и е било наядено от животни. Вероятно не са идентифицирали АОД. Както и да е, друг екип работеше по случая с Хамънд и Мръсната4, опитваше се да обедини всичко това.
Рейчъл млъкна, за да отпие пак от мартинито.
— И? — насърчи я Емили.
— Чрез сайта откриха самоличността на партньора на Хамънд — каза Рейчъл. — Поне така си мислят.
Наведох се през масата. Ставаше все по-хубаво.
— Кой е той? — попитах.
— Казва се Роджър Вогъл — продължи Рейчъл. — Схващате ли? Роджър Вогъл става РогВог в дигиталната вселена.
— Ясно — казах. — Как го откриха?
— Мисля, че отпечатъците му — имам предвид дигиталните — са по целия сайт — каза тя. — Включиха екип криптолози и мисля, че не беше много трудно. Не съм наясно с всички подробности, но успяха да проследят стационарния му ай пи адрес. Това е грешката му. Поддържал е сайта през некриптиран компютър. Станал е мързелив и сега те знаят кой е.
— Е, къде е? — попитах. — Къде е той?
— "Сидърс Синай" — отвърна Рейчъл. — Прилича на човек, който работи в администрацията. Там се намира компютърът, който е използвал.
Първоначално изпитах прилив на възбуда от възможността да застана лице в лице с Вогъл преди ФБР да го прибере. Но след това осъзнах каква е реалността. Медицинският център "Сидърс Синай" беше огромен добре защитен комплекс, който покриваше пет пресечки в Бевърли Хилс.
Можеше да се окаже невъзможно да се добера до Вогъл.
— Ще го арестуват ли? — попитах.
— Не още — отвърна Рейчъл. — Мислят, че ако го оставят на свобода, това ще е в тяхна полза.
— Като примамка за Сврачката — каза Емили.
— Точно така — потвърди Рейчъл. — Ясно е, че той иска да премахне Вогъл и е допуснал грешка с мъжа в "Нортридж". Може да опита пак.
— Е — започнах да мисля на глас, — ако ФБР наблюдава този човек, нищо не може да ни спре да влезем и да се срещнем с него. Откриха ли дома му или други локации?
— Не — каза Рейчъл. — Благодарение на твоето предупреждение за Сврачката към Вогъл той е взел предохранителни мерки. Бяха пуснали опашка по следите му, но го загубиха от поглед, след като си тръгна от работа.
— Това не е добре — заяви Емили.
— Но има и нещо друго — продължи Рейчъл. — Той е пушач. Взел е мерки, но все пак излиза навън да пуши. Видях негови снимки от охранителни камери пред сградата. Във фона има пътен знак. На него пише "Джордж Бърнс Роуд". Тази улица минава точно през средата на комплекса.
Погледнах през масата към Емили. И двамата знаехме какво точно щяхме да направим.
— Ще отидем там утре — казах. — Ще го хванем, когато излиза да пуши.
Емили се обърна към Рейчъл.
— Би ли го познала по снимките от охранителните камери, които си видяла? — попита тя. — Имам предвид, ако го видиш на пейката?
— Мисля, че да — каза Рейчъл. — Да.
— Добре — обобщих. — Тогава ще ни трябваш и ти там.
— Ако го направя, ще си разваля отношенията с ФБР — каза Рейчъл. — Ще съм като вас двамата, ще гледам отвън навътре.
— Добре, ще трябва да измислим план за това — отвърнах.
Взех чашата и си допих питието. Имахме грубите очертания на план и смятах да си ходя.
39
Медицинският център "Сидърс Синай" представляваше множество от стъклени сгради и паркинги, струпани върху простиращ се върху пет пресечки парцел, разделени от мрежа от градски улици, минаващи по тези пресечки. Сутринта в редакцията използвахме Стрийт вю функцията на картите на Гугъл, за да намерим мястото за пушене, което Рейчъл бе видяла на снимката от охранителна камера на ФБР. Беше на ъгъла на "Олдън Драйв" и "Джордж Бърнс Роуд", кръстовище, което се намираше почти в точния център на медицинския комплекс. Очевидно бе разположено там, за да служи на пациенти, посетители и служители от всички сгради в комплекса. Състоеше се от две пейки, поставени една срещу друга, до фонтан в благоустроена ивица покрай осеметажния паркинг. В края на всяка пейка имаше пепелници върху поставки.