— За какво?
— Каза, че знаеш кой е Сврачката. Трябва да го спрем. Ти…
Той се стрелна покрай мен.
— Трябва да говориш с нас — извика Емили.
Погледът на Вогъл се втурна към нея, когато осъзна, че тя е с мен и че е попаднал в засада.
— Помогни ни да го хванем — казах. — И тогава и ти ще си в безопасност.
— Ние сме най-добрата ти възможност — каза Емили.
— Говори с нас. Можем да ти помогнем.
Бяхме репетирали какво ще кажем, докато пътувахме от редакцията.
Но сценарият очевидно нямаше да отиде по-нататък. Вогъл не спираше да върви, като не спираше да ни крещи.
— Казах ти, нищо от това не трябваше да се случва. Не съм виновен за свършеното от онзи луд. Махайте се, мамка ви.
Понечи да пресече "Джордж Бърнс Роуд".
— Искал си само жените да си получат заслуженото, не да бъдат убити, нали? — извика Емили. — Много благородно от твоя страна.
Тя вече се беше изправила. Вогъл направи пирует и тръгна обратно към нас. Приведе се леко, за да застане лице в лице с Емили. Приближих се, в случай че опита още нещо с нея.
— Това, което правехме, не беше по-различно от приложение за срещи — каза той. — Свързвахме хората с това, което искат. Търсене и предлагане.
Това е.
— Само че жените не са знаели, че са част от уравнението — притисна го Емили. — Нали?
— Това нямаше значение — каза Вогъл. — Те всички и без това бяха курви и…
Млъкна и очите му се плъзнаха по телефона на Емили, който тя държеше пред тялото си.
— Записваш ли това? — изпищя той.
Обърна се към мен.
— Казах ти, че не искам да съм част от тази история — извика той. — Не можете да използвате името ми.
— Но ти си историята — отвърнах. — Ти, Хамънд, това, за което сте отговорни.
— Не! — извика Вогъл. — Заради тези гадости ще ме убият.
Обърна се пак към улицата и пое към пешеходната пътека.
— Чакай, искаш ли си запалката? — извиках след него.
Вдигнах ръката, в която я държах. Той се обърна към мен, но не забави крачка, докато стъпваше на улицата.
— Внимавай…
Преди да довърша, една кола изсвистя и го удари на пешеходната пътека. Беше черна тесла със затъмнени прозорци, толкова затъмнени, че дори да нямаше шофьор, нямаше как да разбера.
Силата на удара в коленете му изхвърли Вогъл на кръстовището и след това видях как тихата кола погълна тялото му и мина върху него.
Теслата подскочи, докато газеше Вогъл. Повлече го под себе си към средата на кръстовището, преди той най-накрая да се откачи от ламарината ѝ.
Чух вика на Емили зад мен, но Вогъл не издаде нито звук. Бе тих като колата, която го бе прегазила.
След като се освободи от тялото, теслата превключи на пълна скорост и изсвистя през кръстовището по "Джордж Бърнс Роуд" към Трета улица.
Видях колата да завива наляво на жълт светофар и да изчезва.
Няколко души се спуснаха към смачканото и окървавено тяло на кръстовището. Това беше медицински център все пак. Двама мъже в светлозелени хирургически дрехи първи стигнаха до Вогъл и видях, че единият е отвратен от видяното. По асфалта имаше кървави следи.
Погледнах как е Емили. Тя стоеше права до пейката, на която бе седяла, ръката ѝ бе на гърлото, гледаше ужасена раздвижването на кръстовището. След това се обърнах и отидох при тълпата, насъбрала се около неподвижното тяло на Роджър Вогъл. Погледнах над рамото на един мъжете с хирургически дрехи и видях, че половината от лицето на Вогъл липсва. Беше буквално размазано от влаченето под колата. Главата му бе променила формата си и бях сигурен, че черепът му е размазан.
— Жив ли е? — попитах.
Нямаше отговор. Видях, че единият от мъжете е допрял мобилен телефон до ухото си и говори по него.
— Обажда се доктор Бърнстийн — каза той спокойно. — Имам нужда от линейка на кръстовището точно пред Спешното отделение. "Олдън" и "Джордж Бърнс". Имаме прегазен от кола. Тежка травма на главата и врата.
Ще ни трябва шина, за да го преместим. И ни трябва веднага.
Чух звуци от сирени, но те все още бяха извън медицинския комплекс.
Надявах се да са от колите на ФБР, които се спускаха върху Сврачката, гонеха неговата тиха машина за убийства.
Мобилният ми телефон завибрира. Беше Рейчъл.
— Джак, мъртъв ли е?
Обърнах се и погледнах нагоре към паркинга. Видях я до парапета на третия етаж, притиснала мобилния телефон към ухото си.
— Казват, че още е жив — казах. — Какво се случи, мамка му?
— Беше тесла. Беше Сврачката.
— Къде са ФБР? Мислех, че наблюдават човека!
— Не знам. Наблюдаваха го.