— Видя ли регистрационната табела?
— Не, беше толкова бързо, неочаквано. Слизам.
Тя прекъсна връзката и аз прибрах телефона си. Наведох се пак над мъжете, които се опитваха да помогнат на Вогъл.
След това чух доктор Бърнстийн да казва на другия мъж с хирургически дрехи.
— Отиде си. Ще го обявя. Десет и петдесет и осем. Ще откажа линейката. Трябва да го оставим на място за полицията.
Бърнстийн пак извади телефона си. Видях Рейчъл да се приближава.
Говореше по телефона си. Затвори, когато стигна до мен.
— Беше Мец — каза тя. — Измъкнал се е.
Сврачката
40
Знаеше, че това най-вероятно бе капан на ФБР, но също така бе наясно, че не са подготвени за хода му. Щяха да се допитват до профили и програми, на които разчитаха религиозно, когато трябваше да проумеят и заловят хора като него. Очакваха да постъпва като преди. Да следи жертвата си и да я атакува незабелязано. И това беше грешката им. С помощта на телефона си бе наблюдавал двамата репортери чрез охранителните камери на болницата и знаеше, че са на някакъв вид наблюдение. Когато се увери, че са идентифицирали набелязания човек, действа бързо и дръзко. После изчезна като вятър и беше сигурен, че се препъват след него.
Но бяха много закъснели.
Беше доволен от себе си. Последната връзка между него, сайта и списъка със сигурност беше прекъсната и сега беше време да отлети на юг за зимата, може би да смени оперението и да се приготви.
След това щеше да се върне и да довърши нещата, когато най-малко го очакваха.
Качи се по рампата в паркинга на "Бевърли Сентър", на най-горното четвърто ниво. Нямаше много коли и той предположи, че молът е по-пълен в по-късните часове. Паркира в югоизточния ъгъл. През декоративните метални решетки, които обгръщаха постройката, виждаше "Ла Сиенега Булевард". Видя премигващи сирени на необозначени коли, които се движеха през трафика. Знаеше, че колите са на федералните, които току-що бе надхитрил и засрамил. Майната им. Те търсеха на сляпо и никога нямаше да го намерят.
Скоро чу и хеликоптер в небето. Беше си обръснал главата предната вечер — в случай че бяха успели да получат описанието му. Скалпът му се оказа стряскащо бял, когато махна косата от него, и трябваше да му втрие бронзант от близката аптека. Той бе изцапал възглавницата му, докато спеше, но свърши работа. Сега изглеждаше като човек, който си бръсне главата от години. Харесваше му и се усети, че цяла сутрин се оглежда в огледалото.
Свали прозореца с няколко сантиметра, за да влезе малко въздух, след това загаси двигателя и отвори вратата. Преди да слезе, взе кибрит и цигари. Запали една с клечка кибрит и дръпна дълбоко, като гледаше в огледалото за обратно виждане как краят ѝ проблясва в червено. Закашля се, когато димът нахлу в дробовете му. Винаги така ставаше. След това уви кибрита около цигарата и сложи импровизираното подпалващо устройство в средата на таблото. Нагласи цигарата така, че да е леко наклонена и да продължи да гори към клечките кибрит. Ако имаше късмет, те нямаше да са необходими и само цигарата щеше да свърши работа.
Слезе от колата, затвори шофьорската врата и бързо застана пред предния капак. Провери калника и пластмасовата пластина под него, за да види дали няма кръв или боклуци. Не видя нищо и се наведе, за да погледне отдолу. На бетона капеше кръв, като масло от бензинова кола.
Усмихна се. Стори му се иронично.
Заобиколи колата и отвори задната дясна. Там, на задната седалка, беше газовата бутилка, която бе взел от барбекюто на Хамънд край басейна. Бе прерязал гумения маркуч на десет сантиметра от сглобката и бе изпуснал по-голямата част от съдържанието. Не искаше голяма експлозия.
Само достатъчно голяма, че да свърши необходимото.
Сега отвори клапана и чу свистенето на останалия газ, който излизаше в колата. Отстъпи, свали си ръкавиците и ги хвърли в колата. Теслата му бе служила добре. Щеше да му липсва.
Затвори вратата на колата с лакът и тръгна към асансьора, който щеше да го свали на улицата.
Когато се качи във втория асансьор, чу недвусмисления гръм на взривения в теслата газ. Не достатъчно силен, за да избие прозорците, но достатъчен, та вътрешността на колата да пламне и да изгори всяка следа от последния ѝ ползвател.
Беше сигурен, че никога няма да разберат кой е бил той. Колата бе открадната в Маями и регистрационните ѝ табели бяха от същия модел, оставен на дългосрочния паркинг на лосанджелиското летище ЛАКС.
Може да имаха снимката му, но никога нямаше да узнаят името му. Беше взел предостатъчно предпазни мерки.