Дейвид го наблюдаваше и вътрешно се забавляваше. Беше виждал фотографии на принца от по-младите му години. Някога Омар беше красив и строен мъж. Плейбой с международно признание. Един от най-богатите хора в света, той обикаляше със самолет от континент на континент и беше гост на всички внушителни партита. Сега, в началото на петдесетте си години, представляваше една тлъста развалина. Годините на безгрижно отдаване на пороците си бяха казали своето.
Трима прислужници в чисто бели туники и черни панталони застанаха в редица на палубата. Държаха златни подноси, отрупани с най-различни неща, които принцът можеше да пожелае. И само прислужването не беше достатъчно. Тези слуги трябваше да умеят да предугаждат неговите желания, да знаят кога какво ще поиска той. Първият прислужник му предложи цигари. Омар взе една и прислужникът му я запали със златна запалка с инкрустирани диаманти. След това мъжът се поклони и се отдалечи, но веднага беше заменен от втори, който държеше поднос с разноцветни напитки. Имаше оранжева, червена, розова и дори синя течност. Всички те бяха гарнирани с резени плодове или зеленчуци. Окичените с пръстени пръсти на Омар докоснаха чашите една по една. Избра розовата чаша, отпи от нея и я остави обратно с кисела физиономия. После посегна към червената, която Дейвид предположи, че е „Блъди Мери“.
След като отпи дълга глътка през сламката, принцът махна на прислужника да си ходи и се загледа в Дейвид. Омар се възхищаваше на палестинеца. Той имаше кураж, ум и беше много красив. Ако някой друг освен членовете на семейството му го събудеше, той щеше да заповяда на Чън да го хвърли в морето. Всъщност в момента се сещаше за неколцина членове на фамилията, които с удоволствие би хвърлил в морето, но дори и те не бяха нарушавали спокойствието и съня му.
Най-накрая Омар изрече:
— Дейвид, ела да ми кажеш защо си толкова припрян. — Третият слуга застана до принца с поднос с пасти и сладкиши. Омар му заповяда с жест да остави подноса на масата пред него.
Дейвид се приближи и седна срещу принца.
— Защо искаш да ме ядосаш, приятелю? — попита принцът и захапа една паста.
На лицето на Дейвид се разля широка усмивка. Знаеше, че принцът го харесва поради причината, поради която му се и караше. Когато си обграден от подмазвачи, ти се струва освежаващо някой да прояви малко неуважение към теб.
— Ваше височество, почти съм готов да изпълня плана ви. — Въпросният план си беше негов и само негов, до последния детайл. — Има още много неща, които трябва да се свършат, и както вече споменах, нямаме право на грешка.
Принцът остави питието си и се наведе напред, очевидно заинтригуван от думите на събеседника си.
— Колко близо сме до края?
— Близо.
— Близо! — повтори раздразнено принцът. — Не ми казвай „близо“, искам подробности.
— Вие разполагате с всички подробности, принце — отвърна равно Дейвид.
Омар се боричка няколко секунди с възглавниците, за да се поизправи в канапето, и кресна:
— Трябва ли да ти напомням с кого разговаряш?
Дейвид небрежно свали слънчевите си очила и ги сложи в джоба на ризата си.
— Никога няма да забравя какво сторихте за мен и за народа ми, принце. Вие сте един от малцината, които наистина ги е грижа за нас, а сред тези малцина вие сте най-големият герой. Но и преди сме обсъждали тази тема, за ваше добро е да не знаете някои неща.
Сантименталните похвали, изглежда, успокоиха Омар за момент.
— Ела седни до мен и ми прошепни в ухото. Ще те отърва от притесненията ти. Сам ще реша кое е добре да зная и кое не.
Дейвид не помръдна.
— Принце, веднъж ви споменах, че няма връщане назад. Ако нещата се объркат, и вие може да загазите.
— Мислех, че си се погрижил за това.
— Така е и затова не мога да остана тук днес и да се радвам на щедрото ви гостоприемство. Трябва да отида до Аман за една среща. Среща, която ще накара кучетата да изгубят следите ви, ако всичко мине по план.
Омар взе друга паста от подноса.
— Кога ще започнем? — попита с пълна уста.
Дейвид се замисли колко информация трябва да му разкрие. През това време един прислужник пристъпи напред и подаде на принца бяла кърпа за ръце, от която още излизаше пара. Принцът изчисти устните си и гарвановочерната си козя брадичка, след което хвърли кърпата на палубата. Слугата я вдигна.
— Акцията ще започне много скоро, принце — отвърна Дейвид.
— Колко скоро? — нетърпеливо попита Омар.