Ако не беше факсът, който Рап държеше в ръката си, той беше склонен да повярва, че Израел стои зад цялата операция. Министър-председателят Голдберг беше достатъчно безскрупулен и дързък, за да проведе такава акция, а Бен Фридман беше идеалният изпълнител. Ако вината за тази кола-бомба беше хвърлена върху някоя от десетките терористични групи, Дворът на Саудите щеше да затвори дебелите си портфейли за тях и да започне преследване срещу фанатиците в собствената си страна. Саудитският посланик и престолонаследникът бяха братя. Той беше идеалната мишена, а какво по-подходящо място за пъкленото дело от американската земя?
Няколко неща обаче не пасваха. Съществуваше и мистериозният мъж, когото бяха видели да се среща с принц Омар два пъти през последните две седмици. Имаше и аудиозапис от англичаните, на който двамата говореха за война и за пари. Още по-интересна беше внезапната поява на непознатия както в Ню Йорк, така и във Вашингтон.
Всичко това можеше да се обясни като някаква екзотична операция на МОСАД, за да се притиснат палестинците, да се уязви ООН и да се изкопае пропаст между Съединените щати и Саудитска Арабия. По закона на някаква изкривена логика Рап сега разбра защо Фридман е организирал подобна акция. Взривовете на камикадзета не спираха и в съзнанието на хора като Голдберг и Фридман действието винаги беше по-добра тактика от бездействието. Всичко се връзваше; с едно изключение обаче.
Рап прочете факса още веднъж. Доказателството, изровено от Дюмонд, поставяше всичко, с което разполагаха, в коренно различна светлина. Мич тъкмо се канеше да каже на Кенеди какво е открил младият хакер, когато до него се приближи капитан от Морската пехота и му съобщи, че го търсят по телефона и че е важно.
ГЛАВА 68
Президентът Хейс седеше, опрял лакти върху лъскавата повърхност на конферентната маса в Оперативната зала. Пръстите му, стиснали слушалката на защитения телефон, бяха побелели. Разговаряше с престолонаследника на Саудитска Арабия — мъжа, когото смяташе за свой приятел. Според него принцът наистина искаше да види Изтока и Запада обединени, но за съжаление беше под влиянието на народ, който предпочиташе религиозната реторика и пламенните речи пред просвещението и свободата.
Хейс знаеше, че принц Фейсал и братовчед му са близки. Това само по себе си правеше разговора труден. Допълнително положението се усложняваше, защото Хейс беше доста объркан в момента. Объркан и шокиран от факта, че подобен атентат може да бъде извършен на американска земя, само на две пресечки от Белия дом, само минути след като посланикът си тръгна от Овалния кабинет. Броени минути след като бе поставил ултиматум, който, ако бъдеше изпълнен, щеше да предизвика срив в икономиката на Съединените щати. Ултиматум, който определени хардлайнери във Вашингтон биха счели за обявяване на война.
Само при мисълта, че тази новина може да стигне до хората, на Хейс му се зави свят. Маниаците на тема „заговори“ и левичарските антипетролни кръгове щяха да се развихрят с пълна сила. „Саудитският посланик идва в Белия дом, заплашва с петролно ембарго и минути по-късно бива убит от експлозия.“ Невъзможно щеше да е да се изтърпи подобно нещо. Независимо че нямаше никаква вина, винаги щяха да се намерят параноици, които да повярват, че президентът Хейс или някой от неговата администрация е замесен в смъртта на посланика.
Хейс неспирно повтаряше колко много съжалява и че ще направи всичко възможно извършителите да бъдат заловени и изправени пред съда. Нещо в гласа на саудитския монарх обаче подсказваше на президента, че той не му вярва. Накрая Хейс попита Фейсал дали може да облекчи с нещо болката и мъката му. Принц Фейсал изрази само една молба, която при създалите се обстоятелства президентът не можеше да не изпълни.
Хейс бавно затвори телефона и произнесе мрачно:
— Уведомете посланик Бризет в ООН, че ще гласуваме в подкрепа на френската резолюция.
Държавният секретар Бърг и началничката на кабинета Джоунс бяха сами с президента в Оперативната зала. Двете се спогледаха нервно. Първа трябваше да говори Джоунс. Тя познаваше Хейс от най-дълго време и беше най-близката му съветничка.
— Робърт, какво поиска от теб Фейсал? — попита Валъри меко.
— Не иска смъртта на братовчед му да отива нахалост. Иска да помогна за създаването на палестинска държава.