Дейвид се постара да прозвучи спокойно:
— Знам какво направих. Не е необходимо да го гледам отново.
— Напротив. — Принцът се приближи до телевизора и посочи към екрана. — Това е твоят труд, твоето постижение… Трябва да се гордееш.
Омар се усмихна мазно. Сигурно записваше цялата сцена, за да попълни воайорската си колекция.
— Гордея се с направеното — излъга Дейвид. В действителност се гордееше със стореното в Йордания, в Хеброн и в Ню Йорк, но последната касапница, която в момента наблюдаваше, изобщо не го изпълваше с гордост.
— Кажи ми — развълнувано го попита Омар, — мислиш ли, че братовчед ми е останал жив след първия взрив? Дано да е — това побъркано по американците копеле. Я виж, виж, там май има част от нечий крак! — Омар натисна паузата и погледна към убиеца.
Дейвид поклати глава.
— Принце, съжалявам, но нямам никакво желание да гледам този запис.
И тогава за част от секундата Дейвид разбра, че нещо не е наред. Омар продължаваше да се усмихва, но изведнъж погледна зад гърба му и даде някакъв сигнал. Преди палестинецът да реагира, нещо стегна врата му. Омар изведнъж се оказа на сантиметри от него.
— Забавлявах се, докато те манипулирах. — Мазното му лице сякаш беше станало още по-огромно. — Толкова чисти бяха намеренията ти, а гледай какви разрушения причини. — Омар махна с пълната си длан към телевизионния екран.
Дейвид протегна ръка назад в опит да достигне бодигарда.
Омар изпитваше удоволствие от борбата.
— Трябваше да бъдеш по-предпазлив… всичките сте такива. — Омар поклати глава, като че четеше конско на непослушно дете. — Нали ти ми казваше да не разкривам на никого плановете. — Усмивката внезапно изчезна от лицето на Омар. — И непрекъснато ме изнудваше за пари!
Дейвид не можа да стигне до окото на противника. Чън беше прекалено силен. Палестинецът осъзна, че така няма да постигне нищо. В периферното поле на зрението му започнаха да се появяват светли петна, белите дробове го заболяха. Омар се приближи до него. Говореше му нещо, но той не го разбираше. Мозъкът му беше прекалено зает да се бори за кислород. Виждаше как животът му бавно се изплъзва и мислите му се върнаха в неговата младост. В Йерусалим, в семейството му. Конвулсиите престанаха, тялото му се отпусна. Пред очите му се появи майка му, която се грижеше за болните.
И тогава настъпи смъртта.
Рап бавно свали слушалките от главата си и ги захвърли на леглото. Остана вцепенен до прозореца, загледан в огромната бяла яхта. Някакво упорито чувство за справедливост дълбоко в него не му разрешаваше да възприеме случилото се, да се примири с него. Нищо не можеше да стори. Направи всичко възможно да сподави това чувство, но то не му даваше мира. Същото беше и с останалите в стаята. Възцари се гробна тишина.
Най-накрая Рап се обърна към тях:
— Събирайте целия багаж. Искам да освободим стаята до петнайсет минути.
Екипът от техници вече работеше по въпроса. Един от тях изпращаше закодирано съобщение до Ленгли, а друг се зае да прибира оборудването. Трети беше проникнал в компютърната мрежа на хотела и вкарваше вирус, който да изтрие всички записи от охранителните камери, направени от момента на пристигането им до трийсет минути след като си тръгнеха.
Преди да излезе, Рап погледна за последно към залива и към внушителната яхта на Омар и лимузината, все още паркирана до нея. Президентът щеше да получи всички необходими доказателства, че и отгоре. Досега Мич беше убивал многократно. Не можеше да каже, че му харесва или че изпитва удоволствие. Да, понякога изпитваше морално удовлетворение, когато отнемеше живота на някой, който си го е заслужил, но само толкова.
Замислен, той облече сакото си, с кобура с беретата отдолу, и тръгна към вратата. Спря се на прага и погледна към тримата аналитици.
— Добра работа. Ще се видим в самолета.
Мина покрай асансьорите и заслиза по стълбите. В същото време включи зашифрованата радиостанция.
— Скот, идвам при теб. Чакай ме с колата на източния вход на хотела.
ГЛАВА 75
Омар побърза да се присъедини към екшъна. Беше изгонил безцеремонно всички от яхтата, за да може да се наслади на частната си среща с Дейвид. Братовчедите му бяха отишли в едно казино, за да намерят жени за утрешното пътуване до Сен Тропе. Би предпочел да открият някоя млада и многообещаваща актриса, а не пак проститутки, за които да плаща. Колко забавно беше да покварява невинни души.
Омар беше давал на заем през годините огромни суми на италиански, френски и американски продуценти и стените в галерията на горния етаж на яхтата бяха изпълнени с фотографии с автографи от филмови знаменитости. Снимките винаги впечатляваха наивните тийнейджърки. Размерът на яхтата, разкошът, фотографиите — това караше девойките да се разтапят. А ако всички тези неща не бяха достатъчни, той винаги имаше обилни запаси от наркотици, които премахваха задръжките.