— Защо? — задави се той. — Не съм направил нищо, с което да опетня честта на брат си.
— Лъжеш. Ти винаги си бил позор за фамилията.
— Не е вярно!
— Ти уби братовчед си Абдул бин Азис.
— Не съм.
— И сигурно никога не си наричал брат си глупак и нищожество?
Последните думи определено оказаха ефект върху Омар. Изражението му се промени.
— Обичам брат си, но не винаги съм съгласен с него. Но го обичам.
— Щом го обичаш, би ли му признал, че си наредил да убият братовчед му?
— Не съм извършил подобно нещо!
Рап натисна спусъка и деветмилиметровият куршум улучи Омар в коляното. Саудитският принц извика от болка и се преви. За целия си разглезен живот той никога не беше изпитвал подобна болка.
Рап насочи пистолета към другото коляно на Омар:
— Защо уби собствения си братовчед?
Омар се клатеше напред-назад, стиснал разбитото си коляно с две ръце, а кръвта струеше между пръстите му.
— Колко ти плащат? Ще ти дам много повече! Милиони!
Рап стреля отново и пръсна капачката и на другото коляно на жертвата си.
Омар изскимтя.
— Защо уби братовчед си?
— Защо го мразех! — зави Омар. — Защото той и брат ми водят страната в грешна посока и защото аз трябваше да стана престолонаследник!
Рап не каза нищо. Омар си беше признал всичко. Колкото и да го ненавиждаше, не намираше никакво удоволствие в сегашното си занимание. Не изпитваше никаква тръпка да го гледа как страда. Макар да нямаше съмнение, че този си го заслужава, за Мич това беше само работа. Поколеба се секунда, после вдигна пистолета. Третият куршум се заби между очите на саудитския принц.
ЕПИЛОГ
Престолонаследникът и неговият антураж бяха заели последните три етажа на хотел „Плаза“ в Париж. Президентът Хейс беше заел само два етажа в „Бристъл“, но пък в крайна сметка той имаше само една жена. Израелската и палестинската делегация бяха в различни хотели. Мирната среща на върха беше предизвикала голяма суматоха сред парижките хотелиери. Идваше пролет и както винаги през този сезон свободните стаи бяха кът. Тъй като бяха получили предизвестие само от две седмици, те любезно се извиниха на клиентите си, платиха им неустойки или пък промениха резервациите им. Парижани се гордееха, че ще бъдат домакини на конференция, която може би най-накрая щеше да донесе на Близкия изток мир. Особено след последното унижение, което понесоха заради непристойните действия на техния представител в ООН.
Френското контраразузнаване арестува посланик Жусар и го обвини в приемане на подкуп. И не стига това, ами саудитският принц, дал му парите, беше открит мъртъв заедно с бодигарда си в Кан, и то в деня, в който арестуваха Жусар. За да е сензацията още по-шумна, на борда на яхтата на принца откриха удушен известен палестински терорист. Историята беше прекалено пикантна и пресата се нахвърли да разследва.
В началото подробностите бяха оскъдни, но бавно и постепенно започна да се очертава картината на международна терористична мрежа, финансирана от мъртвия саудитски милиардер. Групировката беше заподозряна в убийството на палестинския дипломат в Ню Йорк и на саудитския във Вашингтон. Както и в зачестилите самоубийствени атентати в Израел и на Западния бряг. Всичко това бяха усилия да се манипулира ООН и да се спечелят симпатиите на международната общност за каузата.
Говорителите на саудитската кралска фамилия побързаха да разграничат престолонаследника Фейсал от брат му Омар. Казаха, че двамата не си говорели от години и че на Омар му е било забранено да стъпва в кралския двор. Прекарвал повечето си време в Средиземно море, на яхтата си, играел хазарт и ръководел фирмите си. Описаха го като човек без родина и човек, когото нищо не свързваше със Саудитска Арабия.
Как точно принц Омар беше умрял, не се знаеше. Плъзнаха слухове. Едната версия гласеше, че принцът не е изпълнил сделка с палестинските терористи и е платил с живота си. Този съзнателно пуснат слух целеше да изпрати ясно послание на саудитците, които спонсорираха терористите. Имаше и друг слух — че Омар е бил ликвидиран или от израелците, или от французите, или от американците, защото се опитал да заблуди ООН.
Истината обаче беше по-различна. Френското контраразузнаване арестува Жусар, след като президентът Хейс направи на френския си колега щедро предложение. Или французите щяха сами да задържат посланика си и да запазят някакво благоприличие, или американците щяха да го експулсират и да го изобличат пред трибуната на ООН. Французите изобщо не се поколебаха как да постъпят. Хейс също така предложи французите да бъдат домакини на мирната среща, за да успокоят страстите в международната организация.