Фейсал се вгледа в пакета, но не го взе. Директорът на ЦРУ продължи:
— Той иска това да си остане между нашите две страни.
Фейсал кимна. Няколко пъти вече беше говорил с Хейс. Самият факт, че американският президент беше изпратил двама от най-високопоставените служители на разузнаването, беше достатъчно красноречив.
— Ваше величество — обърна се към принца Рап, — искам да ви предупредя, че съдържанието на плика може да ви се стори объркващо. Нямаме намерение да ви разстройваме. Просто сметнахме, че е най-добре да узнаете цялата истина.
Този път престолонаследникът кимна по-отчетливо, като показа, че очаква съдържанието на документите да не е много приятно. После закова поглед върху Рап. Известно време изучаваше човека от ЦРУ, сякаш знаеше повече, отколкото казваше… може би знаеше кой е убил брат му.
Най-накрая почти шепнешком Фейсал отвърна:
— Благодаря ви.
После се обърна към помощника си и кимна.
Онзи се усмихна и направи жест на Рап и Кенеди да го последват. Срещата бе приключила доста бързо. Придружиха ги по един коридор, без никой да обели дума. Охраната на Кенеди чакаше там, където я бяха оставили — до служебния асансьор. Рап веднага си взе обратно пистолета и го огледа, след което отново го сложи в кобура. После закопча сакото си и всички се качиха в асансьора.
Групата се върна в хотела си с три коли. Рап и Кенеди мълчаха през цялото време на краткото пътуване. Когато пристигнаха в „Бристъл“, веднага ги отведоха в апартамента на президента. Хейс ги чакаше, облечен официално. Щеше да присъства на вечеря в Елисейския дворец.
— Как мина? — попита припряно.
Кенеди само сви рамене, а Рап отвърна:
— Мисля, че в бъдеще никой няма да ни заплашва с петролно ембарго.
Президентът доволно се усмихна и взе бутилката шампанско, оставена да се охлажда в сребърен съд. Избърса я със суха кърпа.
— Мисля, че трябва да вдигнем тост — каза и тръгна да развива телта на тапата. Когато телта беше махната, уви кърпата около бутилката и бавно започна да натиска тапата.
Справи се със задачата, без да разлее и капка. Наля шампанско за тримата и подаде чашите на гостите си.
— За добре свършената работа!
Всички отпиха и Хейс добави:
— Подобни мигове са знаменателни. Двамата изиграхте неоценима роля в мирния процес. Кой знае, до края на седмицата може и да постигнем мир в Близкия изток. — Президентът забеляза скептичната физиономия на Рап и се обърна към него: — Мислиш, че не е възможно ли?
Рап се поколеба.
— Сър, мисля, че до края на седмицата може да държите в ръцете си документ, в който ще се твърди, че ще има мир в Близкия изток, но дали този мир ще се спазва?
Хейс се намръщи.
— Защо така мислиш?
— Защото в Арабския свят има кръгове, които не биха се примирили, докато не унищожат еврейската държава.
— Тези кръгове не са поканени на преговорите. Израел и Палестина трябва да съществуват съвместно и мирно. Няма друг начин.
— Съгласен съм, но тези кръгове не искат да ги канят на преговорите. Това е проблемът. Те желаят само унищожението на Израел.
— Тогава какво би ме посъветвал да предприема?
— Това, което правите и в момента, сър. Дайте им ясно да разберат, че не храните никакви илюзии за истинската цена на мира. Към тези, които не искат мир, трябва да има друг подход. Те разбират само един език.
— Какво имаш предвид?
Трябваше да свалят Хейс от облаците. Тук, в Париж, се говореше за благородни каузи, световните медии бяха фокусирали вниманието върху случващото се във френската столица, нощес някои политици сигурно щяха да сънуват, че получават Нобеловата награда за мир, докато на няколко хиляди километра малки палестинчета биваха обучавани да се самовзривяват.
Рап потупа кобура на беретата.
— Това е единственият език, който фанатиците разбират, сър. Ако искате мир в Близкия изток, ще трябва да се заемете с тях.