Когато началникът на кабинета също седна, президентът се обърна към Кенеди:
— Да чуем.
Вечно спокойната Айрини леко вирна брадичка и отметна дългата до раменете кестенява коса. Както много пъти в последно време, лошите новини отново щяха да дойдат от нея.
— Господин президент, генерал Флъд ме информира, че сте напълно наясно с провалената операция за спасяване на заложници във Филипините.
— Да — отвърна кисело президентът. — И не е необходимо да споменавам, че не съм доволен.
— Искам да напомня на всички — обади се началничката на кабинета му, — че от самото начало операцията ми се стори абсолютно неприемлива.
Кенеди пренебрегна думите на Джоунс и подаде една от двете червени папки.
— Мисля, че мога да хвърля малко светлина върху случилото се, сър.
Хейс опря лакти на бюрото.
— Цял съм в слух.
— Тук — Кенеди вдигна една папка — имам списък от прехванати съобщения от електронната поща и телефонни разговори. Сигурно си спомняте, че преди да стартираме спасителната операция, решихме в интерес на запазването на оперативната информация в тайна посолството ни във Филипините да не бъде уведомявано, докато щурмовите екипи заедно със заложниците не се изтеглят на безопасно място.
Ръката на Валъри, стиснала чашата с кафе, неконтролируемо затрепери.
— Длъжна съм да повторя, че бях против тази авантюра още от самото начало. Ще си имаме големи неприятности. Медиите са се настървили. В Пресслужбата се получиха три обаждания сутринта! Филипинското правителство настоява за обяснения, а във Външно направо са побеснели.
— Айрини, спомням си, че по въпроса имаше разгорещен спор — пренебрегна истерията на Джоунс президентът.
Без да вдига глава, генерал Флъд изръмжа:
— И вие ясно се изразихте, сър, че посолството ни не трябва да бъде уведомявано.
Старият воин беше в необичайно лошо настроение.
— Сър — продължи Кенеди, като отвори папката и подаде на президента един лист. — Това е прехванато писмо от електронната поща, изпратено от помощник-държавния секретар Аманда Петри до посланик Кокс. В него ясно се казва, че датата на операцията наближава.
Президентът прегледа документа; лицето му помръкна.
Тъй като търпението не фигурираше в списъка на добродетелите й, Джоунс скочи от стола и се надвеси над рамото на Хейс.
Той свали очилата си и се обърна към директора на ЦРУ:
— Това е сериозна работа.
— От Държавния департамент ще откачат! — изписка Джоунс. — Беатрис Бърг е жива легенда… да не сте се побъркали? — Джоунс имаше предвид наскоро назначения държавен секретар, може би най-уважаваната личност във Вашингтон. В момента водеше делегация в Гърция, която се опитваше да постигне пробив в близкоизточните мирни преговори.
Кенеди кимна.
— Валъри, никой от нас не сияе от щастие за случилото се.
— Не — реагира Джоунс с леден тон, — не говоря за операцията. Говоря за това, че сте шпионирали външния министър! Не можете да прехващате съобщенията на Държавния департамент! — Лицето на Джоунс се изкриви от възмущение.
— Госпожо Джоунс, за АНС е рутинна работа да прехваща обмена на посолствата — сопна се генерал Флъд. — Да не говорим, че в тази ситуация според мен Държавният департамент изобщо няма право да се оплаква от каквото и да било.
— Генерале, на мен също не ми харесва развитието на събитията — опита да се защити началникът на кабинета на президента. — Но Държавният департамент няма да приеме добре вестта, че е шпиониран от ЦРУ, АНС или от който и да е друг.
— Абсолютни глупости! — намеси се Рап, преди Флъд и Кенеди да кажат каквото и да било.
Всички погледи се обърнаха към него.
— Не ви разбрах — процеди Джоунс.
Тъмните проницателни очи на Мич бяха приковани в началника на президентския кабинет.
— Двама моряци са мъртви, за още двама кариерата е приключила заради получените рани. Беше унищожен човешки живот, Валъри. Децата никога вече няма да видят бащите си, две жени овдовяха, а цяло американско семейство остават заложници във Филипините само защото някакви дипломатчета не могат да си държат езика зад зъбите.
Джоунс грабна един от листовете от бюрото на президента.
— Това не доказва нищо!
Рап погледна към Кенеди в очакване на доказателството, което окончателно ще затвори устата на дясната ръка на президента.
Кенеди заговори:
— Сър, има и още. След като е получил уведомление от помощник-държавния секретар Петри, посланик Кокс се е обадил по телефона на филипинския президент Кирино. — Кенеди подаде на президента копие от записа на разговора. — Час след това посланик Кокс е пристигнал в президентския дворец, където е останал около трийсет минути. Не знаем какво са си казали там посланикът и президентът Кирино, но скоро след като Кокс си е тръгнал, президентът Кирино е провел телефонен разговор с генерал Моро от филипинската армия. Както знаете, генерал Моро беше натоварен със задачата да издири и унищожи терористите от „Абу Саяф“ през изминалата година. Той неколкократно обещаваше, че ще освободи семейство Андерсън и ще се разправи сурово с терористите. При два отделни случая генералът беше притиснал „Абу Саяф“ до стената, но и двата пъти терористите избягаха по абсолютно непонятен начин. Нашите военни съветници в района вече подушват измяна и Министерството на отбраната ни помоли да поставим генерала под наблюдение. Това беше преди пет месеца.