Кенеди отвори втората папка и подаде на президента нов комплект документи.
— Оказва се, че генерал Моро не е такъв добър съюзник, за какъвто минава. Тогава не знаехме, но той е бил един от най-активните поддръжници на идеята американският флот да бъде изгонен от базата си в Субик Бей. Той има голямо влияние в страната, в която подкупите са начин на живот. Открихме няколко банкови сметки, една в Хонконг и една в Джакарта. Изглежда, генералът е бил човек на китайците в продължение на почти десет години. А в последно време мислим, че е започнал да получава подкупи и от „Абу Саяф“.
Джоунс реагира с насмешка:
— Искате да ми кажете, че шайка селяни, блуждаещи из джунглата, могат да съберат пари за подкуп на генерал от филипинската армия?
— Същото имах предвид — отвърна хладнокръвно Кенеди.
— Това е едно от най-смешните неща, които съм чувала.
Кенеди се сдържа да не направи забележка на Джоунс, че ако бе следила внимателно разузнавателните брифинги, нямаше да е на същото мнение. Но Томас я беше учил да избягва да печели лични врагове.
— „Абу Саяф“ не са шайка селяни. Те получават милиони долари помощи от най-различни мюсюлмански групи от Близкия изток. Голяма част от парите идват от Саудитска Арабия.
— Генерал Моро беше ли информиран от нас за спасителната операция, преди тя да бъде стартирана? — обърна се към генерал Флъд президентът.
— Не — отвърна Флъд. — Поради очевидни причини планът трябваше да се пази в тайна от филипинската армия. — Генералът сви рамене. — Нямахме им доверие, за да им кажем, а ако им бяхме искали разрешение, можеха да откажат.
Началничката на кабинета театрално изви очи.
— Не ми се мисли какво би сторила американската армия, ако чужда страна проведе военна операция на американска територия без нейно разрешение!
Рап се изправи заплашително:
— Няма да им се наложи. Ние не бихме позволили на банда терористи да отвлекат чужди граждани в Съединените щати. На тяхно място щяхме да действаме твърдо и да решим проблема още преди вие да сте имали възможност да изчислите как това би се отразило на рейтинга. Джоунс стана и предизвикателно скръсти ръце.
— Господин Рап, на всички ни е ясно, че сте склонен да използвате насилие за решаването на проблемите, но аз бих искала да ви попитам — докъде ни доведе подобен подход? — И без да му даде възможност да отговори, продължи: — Списъкът на съюзниците ни непрекъснато се свива. Тези малки операции, на които толкова държите, отчуждиха от нас и някои от най-ревностните ни поддръжници. Филипинците ще вдигнат сериозна врява за случилото се. Нашият Държавен департамент ще побеснее, задето сме го шпионирали и не сме ги оставили да си гледат работата спокойно, а преди всичко това да свърши — тя ядосано посочи към Рап, — помнете ми думите, ще има разследване на Конгреса чия е била дървената идея за цялата авантюра!
Кръвта на Рап кипна, очите му блеснаха диво.
— Валъри — заговори бавно, — ти имаш много добра политическа интуиция, но си пълен профан, що се отнася до въпросите на националната сигурност. Идеите ти са опасни, логиката ти е неуместна и нищо от чутото досега не се базира на разумна морална преценка.
— Морална преценка ли? Ти ще ми четеш лекции по морал?
Мич пренебрегна намека и продължи:
— Ето ги фактите, Валъри. Семейство американски граждани, отишло на почивка, е било отвлечено от известна терористична група, която е заклет враг на Съединените щати. Сега вече знаем, че филипинският генерал, на когото е било наредено да освободи заложниците, взима подкупи от терористите, които ги държат. Знаем също така, че американските специални сили са взели решение да освободят заложниците. Това решение е било напълно незаконно, но е взето не от кой да е, а от върховния главнокомандващ. — Рап посочи към президента. — Част от инструкциите за операцията гласяха, че и посолството ни във Филипините, и филипинското правителство не бива да узнават за нея. Двама високопоставени служители от Държавния департамент обаче са пренебрегнали заповедите и като резултат взвод тюлени попадна в засада преди две нощи.