Преди да излезе на балкона, се огледа. Балконите от другата страна бяха чисти. От една от стаите на долните етажи се чуваше музика. Очите на палестинеца пламнаха от гняв само при мисълта какво се случва там.
Генерал Хамза беше мръсен и отвратителен по много причини, но най-възмутителна беше страстта му към малки момичета. По-точно — към момичета в предпубертетна възраст. Дейвид беше разкрил тази перверзна черта на генерала, докато го следеше през последните няколко месеца. Бяха му известни поне още два случая, при които бодигардовете на Хамза отвличаха малки палестинки от улицата и ги докарваха в хотела за забавление на генерала. Използвайки връзките си в местните йордански власти, Дейвид се порови и откри, че полицията веднъж е искала да разпита генерала във връзка с отвличане на момиче. Няколко дни по-късно обаче на полицаите им е било наредено да не закачат генерал Хамза.
Дейвид завърза алпинистко въже за един метален прът. Нямаше да му е за първи път да убива, а със сигурност нямаше да е и за последен. Той винаги действаше хладнокръвно и прецизно, освободен от всякакви емоции. Тази нощ обаче щеше да му е малко трудно да потисне чувствата си. Арогантността на генерал Хамза му беше дошла в повече.
Но това, което отвращаваше Дейвид, бе дълбоката омраза на иракския военен към жените. Израснал в Йерусалим, Дейвид беше единственото момче в семейството. Имаше три по-големи сестри. Баща му беше палестинец, а майка му — Йорданка. И двамата бяха учили във Великобритания. Баща му беше адвокат, майка му бе лекарка. Родителите му се отнасяха един към друг като равни. Всъщност, ако трябваше да бъде честен, Дейвид би признал, че майка му е по-властната от двамата. Всичките му три сестри заминаха за Америка и бяха завършили медицина. Двете по-големи останаха в Съединените щати, където започнаха своя лекарска практика, а най-младата се върна, за да помага на майка си в професията й. Дейвид се отнасяше към сестрите си с най-голямо уважение и за разлика от повечето араби не споделяше убеждението, че жените трябва да се третират като неодушевени предмети. Нищо не караше кръвта му да кипва така, както да види как някой се възползва от по-слабите.
Извади чифт кожени ръкавици и си ги сложи. След като провери оръжията за последно, нахлузи черна качулка с отвори за очите. Беше готов.
Спусна се по въжето, стъпи на перваза на долния балкон. Ловко скочи и се приземи тихо на бетонния под. И малкото шум, който вдигна, беше заглушен от музиката, идваща от вътрешността на апартамента. Той предпазливо надзърна вътре. Прозрачните завеси бяха спуснати, плътните обаче — не. Стаята бе осветена от свещи и Дейвид различи човешки силует, надвесен над леглото. Силуетът направи рязко движение напред и на Дейвид му се стори, че чува приглушен вик. Бързо се дръпна назад, безшумно свали раницата от гърба си и опита бравата. Беше заключена.
Коленичи и извади от раницата тънка метална пластина с резка в единия край. Внимателно прокара пластината между рамката и тежката стъклена врата. Завъртя я обратно на часовниковата стрелка и я повдигна. Без да чака, за да установи дали генералът е чул изщракването, Дейвид мушна пластината в джоба на якето си и насочи деветмилиметровия пистолет. С поглед, прикован в сянката на другия край на огромния апартамент, той бутна вратата и се промъкна в стаята. От сцената, която се разиграваше вътре, му призля.
Надвесил се над момичето, гол, нотен, генерал Хамза вдигна камшик за езда и го стовари рязко. Момичето беше вързано за леглото с лицето надолу, с разпънати ръце и парцал в устата. Опитваше се да вика, но през парцала излизаха едва доловими стонове. Нежната кожа на гърба на детето беше нацепена на дузина места.
Дейвид се втренчи ужасено в кървавите резки. Хамза, с гръб към него, отново вдигна камшика. На Дейвид изведнъж му се прииска да причини на изверга неподозирано страдание и болка, не просто да го убие. Миг преди камшикът отново да се стовари върху момиченцето, палестинецът се втурна към генерала и му нанесе силен удар с пистолета в тила.