Хамза рязко изпусна камшика, преви се и падна на коляно. Дейвид светкавично му нанесе втори удар. Този път прикладът улучи темето на мъжа. Хамза се олюля, но преди да се строполи на пода, палестинецът го хвана за косата. За да не чуят бодигардовете в съседната стая, той внимателно пусна тялото на Хамза на килима. Грабна едно одеяло и покри момичето. Погледна генерала с отвращение и омраза. Професионалистът у него искаше да довърши престъпника и после бързо да се погрижи за охраната. Гласът на отмъщението обаче му диктуваше да накара генерала да страда. В крайна сметка той надделя.
Дейвид се отправи към вратата, която свързваше стаята на генерала с тази на бодигардовете му. Без да се поколебае и за миг, я дръпна рязко.
Мъжете гледаха телевизия и явно очакваха шефа си. Вместо това пред тях се изправи мъж с черна маска, стиснал пистолет с дълъг заглушител. Оръжието произведе два бързи изстрела. От разстояние пет метра и половина Дейвид не можеше да пропусне. Двата деветмилиметрови дозвукови куршума с кух връх се забиха между очите на бодигардовете. Иракчаните умряха моментално.
Дейвид затвори и заключи вратата. От гледната точка на убиец решението, което взе, не беше най-разумното, но не можеше да постъпи иначе. Щеше да се отклони от планирания до най-малката подробност сценарий, но въпреки това не възнамеряваше да остави бедното момиче в хотелската стая, за да търпи още унижения и болка, когато пристигне полицията. Не, ще я вземе със себе си. Но първо трябваше да измисли подходящ начин да убие голата иракска свиня, която лежеше на пода пред него.
Дейвид започна да реже въжетата, с които беше вързано момичето. С всяко движение на ножа идеята как да накаже Хамза се избистряше в съзнанието му.
ГЛАВА 11
Кенеди нямаше предвид точно такова изпълнение от страна на Рап, но то определено оказа силно въздействие върху президента. И като допълнителна премия — тя не беше виждала досега Валъри Джоунс толкова смутена. Енергичната началничка на кабинета на президента млъкна като онемяла, отчаяна, в очакване някой да й се притече на помощ и да я защити от Рап. Тя поглеждаше ту към президента, ту към Флъд, ту към Кенеди, но напразно. След като отникъде не дойде подкрепа, тя се вторачи през прозореца и нервно затропа с крак. Кенеди се запита дали Джоунс наистина сериозно е очаквала генерал Флъд или пък самата тя да я подкрепят.
След още няколко минути напрегната тишина Джоунс не издържа.
Обърна се към президента и пророни:
— Предупреждавах ви, че да го назначавате на подобен пост, не е добра идея.
— Невинаги съм съгласен с мнението на Мич, Валъри, но го ценя високо.
— Робърт, той не си дава сметка за глобалните проблеми. Не разбира отрицателните последици от скандала, който ще се разрази!
Хейс наклони глава и отвърна:
— Имам чувството, че Мич би обвинил теб, че не си даваш сметка за глобалните проблеми.
Джоунс въздъхна на пресекулки:
— Няма да споря за глобалните проблеми с наемен убиец. — После се обърна към Кенеди: — Не се обиждай, Айрини, но на мен ми се плаща да намалявам рисковете за президента. Не е необходимо да си доктор по политология, за да се досетиш какво ще стане, когато тази история се разчуе. Журналистите ще ни изядат живи, след което комисиите на Конгреса и Сената ще свикат слушания. — Тя вдигна показалец към Хейс: — И тогава, бъдете напълно сигурен, няма да бъдете преизбран!
— Съгласна съм с Валъри — каза за всеобща изненада Кенеди.
— Ето дори неговата шефка е съгласна с мен — самодоволно отбеляза Джоунс.
— Но с едно изключение — добави Кенеди. — Никога няма да можем да запазим в тайна подобно нещо. Медиите вече знаят, че нещо се е случило. До края на деня ще разполагат с доста подробна информация и на сутринта сигурно вече ще пишат за свиканите слушания.
— Но с това можем да се справим — намеси се Джоунс. — Вече накарах хората ни да изготвят съобщение за пресата. Военнослужещите са загинали в съвместно учение с филипинската армия. — Джоунс погледна към генерал Флъд. — Подобни неща се случват непрекъснато, нали?
Преди генералът да е имал възможност да отговори, се обади президентът:
— Филипинският посланик вече се обади два пъти тази сутрин и уверявам те, беседата не беше никак приятелска.
Джоунс махна с ръка.
— Те се нуждаят от помощта ни, за да диша икономиката им. Необходимо е само да им подхвърлим малко пари, и ще ни играят по свирката.