Кенеди поклати глава.
— Прекалено много хора знаят за това, сър. Няма как да се скрие.
Президентът се облегна назад и потупа замислено с пръст по горната си устна. Преди да каже каквото и да било, Джоунс отново се вклини в разговора:
— Дайте ми само една седмица. Една седмица — и ще направя така, че медиите ще се занимаят с нещо друго, обещавам.
Хейс погледна председателя на Обединеното командване.
— Генерале, доста сте тих тази сутрин. Нямате ли какво да добавите?
Генерал Флъд беше мъж с внушителна фигура, а униформата правеше външността му още по-страховита. Над метър и осемдесет висок и към сто и петдесет килограма тежък, той приличаше повече на бивш състезател по американски футбол, отколкото на военен, който все още скача с парашут един-два пъти в годината. По изражението на лицето му беше видно, че в момента предпазливо търси подходящите думи.
Най-накрая каза:
— Сър, абсолютно не съм съгласен с госпожа Джоунс.
— Уточнете се, ако обичате.
— Ние обявихме, че водим война срещу тероризма. Имаме доказателства, че поне един филипински генерал приема подкупи от известна терористична организация, взела за заложници американско семейство. Имаме доказателства, че служителка от Държавния департамент, на който изрично е било наредено да не разгласява за спасителната операция, на своя глава е решила да наруши федерален закон и да обсъди информацията с колега от едно от посолствата ни. Имаме налице американски посланик, който своеволно е уведомил държавния глава на чужда държава, че американските специални сили ще проведат тайна операция на територията на тази държава. Всеки логично мислещ човек би стигнал до извода, че тези действия са довели до гибелта на двамата тюлени. Вие сам казахте, господин президент, че сме във война. Работата е сериозна и според мен посланикът и помощник-секретарят са предатели и действията им не бива да остават ненаказани.
— Съгласна съм, че трябва да бъдат назидани — бързо се намеси Джоунс. — Предлагам да ги изпратим на най-неблагодарните постове в чужбина, за които се сетим. И не само да им намалим заплатите, но да ги накараме и да платят обезщетение на семействата на двамата убити войници. Предлагам…
— Тюлени — поправи я генералът и продължи: — Аз лично съм съгласен с Мич. Ако зависеше от мен, щях да изпратя тия двамата на разстрел, но си давам сметка, че в днешно време това не може да стане. Мисля обаче, че те трябва да прекарат известно време в затвора и да бъдат публично заклеймени.
— Генерале, не че не съм съгласна с вас, но пак повтарям — не съзнавате как подобен скандал може да се отрази на администрацията!
— С цялото ми уважение, госпожо Джоунс, но аз също съм загрижен за страната си.
— Това е евтина самореклама! — подскочи Джоунс.
— И ако съм се изразил неразбираемо за вас, позволете ми да поясня. — Генералът се наведе застрашително над Джоунс: — Операцията беше мащабна. Много военни и служители от разузнаването знаеха за нея. В подготовката й участваха много хора. Мога да ви гарантирам, че ако се опитате да потулите инцидента, все ще се намери някой във военна униформа или някой от Ленгли, който да се разприказва пред репортерите. Верижната реакция ще бъде толкова мощна, че светкавично ще причини точно това, което се опитвате да избегнете. При положение, че Мич не огласи историята пръв.
— Погрижете се за вашите хора, генерале, с Рап ще се заема аз — парира Джоунс.
— Ще наредите на Мич какво да прави? — избухна в смях Флъд. — Бих дал цяло състояние, за да видя това!
Джоунс отвори уста, ала президентът вдигна ръка.
— Взех решение. — Говореше на всички, но гледаше Джоунс. — Ще действаме, както Мич предлага. Ако се опитаме да потулим историята, ще ни излезе през носа. Искам Министерството на правосъдието да изготви заповеди за арест на помощник-секретаря Петри и на посланик Кокс.
— Робърт… — Джоунс поклати глава, но президентът я сряза: — Валъри, отмени вечерните ми планове за днес и уведоми ръководството на Конгреса, че искам да се срещна с тях.
Джоунс прехапа устни. Този път беше загубила. Засега. Все пак успя да запази самообладание и с престорено любезен тон попита:
— Какво по-точно да им кажа?
— Кажи им, че трябва да им съобщя нещо, отнасящо се до националната сигурност.
— Веднага отивам. — Преди да излезе, тя се обърна към Кенеди: — Ще ме държите ли в течение за решенията, които взимате съвместно с Министерството на правосъдието и ФБР?
На Кенеди й се стори, че това е повече настояване, отколкото въпрос, но само кимна. Джоунс и без това бе сразена. Нямаше смисъл от излишни търкания.