Зрението на Дейвид се адаптира към слабата светлина и той можа да различи по-добре човека до Спилман. Макар и никога да не се бяха срещали, двамата кръвни врагове се познаваха много добре. Никой не проговори. Напрежението нарастваше.
Спилман се изнерви, че приятелят му може да размисли и да си тръгне. Затова реши пръв да наруши мълчанието:
— Джабрил, извини ме, че те изненадвам по този начин. Мога да ти обясня.
Дейвид премести погледа си върху стария си приятел. Предпочете да не казва нищо. Хванат неподготвен за идеята към клуба им да се присъедини още един човек, палестинецът разбираше, че е трябвало да бъде по-предпазлив. Информацията, която беше дал на Спилман при последната им среща, щеше да разтърси стените на Института, както наричаха МОСАД посветените, и да накара някои там да се пробудят от летаргичния си сън.
Дейвид бавно се приближи до двамата и седна. Не, както обикновено, на стола срещу Спилман, а на един от крайните. Посланието беше ясно: ще ги изслуша, но няма да се съгласява. Другото, което искаше ясно да се разбере, беше, че не се доверява на чудовища като Фридман. Но тъй като бе прагматик, Дейвид знаеше, че всяко действие си има противодействие.
— Не знаех, че можем да си водим гости. Със сигурност и аз щях да намеря някой подходящ — изрече бавно.
Спилман не се усмихна на шегата.
— Повярвай ми, идеята не беше моя. — Възрастният професор вътрешно кипеше от гняв, че Фридман е настоял да го придружи.
Сякаш отдавна беше забравено как като оперативен офицер самият Фридман се е противил шефовете да се срещат с неговите агенти. Според професора Фридман беше побъркан на тема контрол. Той беше човекът, който раздухваше пожара на палестинско-израелската омраза. И сега имаше опасност пак той да развали трудно спечеленото му приятелство с Джабрил. Тъй като познаваше Спилман достатъчно добре, Дейвид разбра, че професорът е искрен с него. Кимна му в знак, че засега приема думите му за чиста монета.
Фридман се наведе напред, сложи косматите си ръце на масата и попита дрезгаво:
— Знаеш ли кой съм?
— Разбира се.
Знаеше, че Бен Фридман е роден в Йерусалим през 1949 г., че е герой от Шестдневната война от 1967 г., че след войната е бил прехвърлен в АМАН, военното разузнаване на Израел, а по-късно е дошъл в МОСАД. В МОСАД той бързо бе станал един от най-ефективните кидони, или убийци. Неговата специалност бе издирването и ликвидирането на членовете на „Отряд 17“, елитната част на Ясер Арафат. Способността му неуморно да преследва хора по всички континенти бе направила от него един от най-страховитите воини за палестинците.
— Държах те под око от години — каза Фридман. — А от известно време чаках да дойде и този ден.
Дейвид се запита дали шефът на МОСАД е имал предвид срещата му с него, или възнамерява да го удуши с големите си ръце. Може би и двете. Не се съмняваше, че Бен Фридман е омесен от същото тесто като терористите, които управляваха народа му.
Имаше и много въпроси, които Дейвид би искал да зададе на ангела на смъртта, седнал срещу него. Имаше обаче и график, който да се спазва, цели, които да се постигнат, и държава, която да бъде създадена. А пък и мисълта, че човекът до него ще бъде поставен под огромен натиск през следващите две седмици, действаше утешително.
Затова Дейвид преглътна гордостта си и отвърна:
— И аз също чаках срещата с теб.
Фридман изсумтя, сякаш за да демонстрира, че не вярва много на събеседника си.
— Кажи ми, Джабрил, и ме извини, ако звуча мнително — такава ми е работата. За онази среща довечера — защо всичките тези хора ще рискуват да се съберат на едно място?
Дейвид се запита доколко е ефективно разузнаването на Фридман. Много вероятно беше той да има агенти, които да му дадат необходимата информация, за да сглоби мозайката. Сами по себе си късчетата информация не означаваха нищо, но заедно съставяха доста ясна картина.
— За тях не е нещо необичайно да се събират под един покрив — отвърна откровено.
Плешивият мъж обаче продължаваше да е скептик.
— Водачите на „Хамас“, шефът на Палестинското общо разузнаване и ръководството на „Отряд 17“… да не би да е обичайно, че всички те се събират, за да планират заговор за унищожаването на моя народ?
— Да.
— Трудно ми е да повярвам, че могат да се гледат спокойно един друг.
— Да кажем само, че са обединени от омразата си към вас… и жаждата за пари.
Сега нещата започнаха да се проясняват за шефа на МОСАД. Първоначално си мислеше, че Джабрил е поканен на срещата на терористите като финансов експерт, но сега разбра, че не е само това. Възможно беше благодарение на уменията си да набавя средства той сам да е свикал тази среща, за да раздаде парите.