При палатката на генерала адютантът спря и почука върху дървен знак, на който, колкото и удивително да изглеждаше, беше изписано името на генерала. Американските Специални части в района правеха всичко възможно, за да скрият чиновете на офицерите си. Подчинените не козируваха на командирите си, а последните рядко носеха отличителни знаци. На „зелените барети“ беше наредено дори да не стоят изпънати, когато разговарят с офицер.
Моро или беше много горд с генералските си пагони, или ни най-малко не го беше страх, че врагът ще узнае къде точно може да го открие. Рап подозираше, че табелата е признак отчасти и за двете.
— Влез — чу се отвътре.
Гласът бе спокоен и небрежен. Рап свали слънчевите си очила и влезе. Зад малко преносимо бюро беше седнал генералът по камуфлажен панталон и зелена тениска. Рап веднага забеляза, че офицерът е в страхотна форма. Ръцете му бяха дълги, с яки бицепси, изпъващи ръкавите на тениската.
Генералът не си направи труда да стане да ги приветства. Барбоза козирува, както изискваше уставът, сетне посочи спътника си.
— Това е господин Рап. Работи за ЦРУ.
На лицето на генерала се появи едва забележима ехидна усмивка. Може би тя означаваше, че го познава, или бе само демонстрация на неуважение към ЦРУ. Генералът не протегна ръка, Рап също не подаде своята. Във въздуха увисна някакво напрежение. Рап си имаше стратегия, ключова част от която беше да изкара генерала от равновесие.
Моро остана седнал. Стискаше облегалките на брезентовия стол. Рап бе играл тази игра и преди. Убеден беше, че и генералът многократно е постъпвал по същия начин с подчинените си, а сигурно и с американски военни съветници и служители от Държавния департамент.
По-различното този път беше, че Рап не бе някой американски дипломат, притеснен, че може да засегне чувствителния генерал. Мич възнамеряваше да стигне много по-далеч и искрено се надяваше в крайна сметка напълно да загърби дипломацията.
Генералът премигна пръв. По лицето му се разля фалшива усмивка.
— На какво дължа честта да бъда посетен от печално известния господин Рап от ЦРУ?
Мич прие обидата за комплимент. Можеше да избира между два варианта. Или да продължи да се държи хладно като човек, който очевидно не се доверява на Моро, или да си побъбри с генерала и да спечели поне малко от неговото доверие. Предпочете втория вариант. Усмихна се широко и отговори:
— Посещението ми не е никаква чест, господин генерал. Аз съм просто един бюрократ на служба на моето правителство.
Моро се разсмя.
— Бюрократ. Това ми хареса. — Генералът се плесна енергично по бедрата и погледна към объркания полковник Барбоза: — Полковник, виждам, че не сте информиран за славата на човека, когото сте ми довели. — Явно Моро се забавляваше с по-младия офицер. — Трябва да четете повече. Господин Рап е американски герой. Антитерорист номер едно на Америка.
На Рап не му беше смешно. Нищо смешно нямаше и в професията му. Когато Моро се успокои, той каза:
— Генерале, ако позволите, бих искал да говорим насаме.
Моро стрелна с поглед Барбоза.
— Полковник, свободен сте. Ще наредя да ви повикат, щом приключим.
Барбоза козирува и се обърна към Рап:
— Ще ви чакам отвън.
Когато излезе, Моро предложи на госта си стол. Рап седна.
— Предполагам — започна Моро, — че тъй като сте специалист в борбата с тероризма, посещението ви е свързано с моя напредък в действията срещу „Абу Саяф“.
Рап вдигна вежди.
— Не знаех, че сте постигнали напредък.
Генералът пренебрегна коментара.
— Вашето Управление е прочуто с това, че интерпретира грешно фактите, господин Рап. Не знам какво са ви наговорили, но само през последния месец терористите загубиха над сто души.
— Така казвате вие.
— Лъжец ли ме наричате? — не се сдържа Моро.
— Генерале — кротко заговори Рап, — аз съм практичен човек. Казаха ми, че и вие сте практичен човек — човек с невероятни способности. И двамата знаем какво е да воюваш, а в същото време политиците да те притискат за резултати. Не съм дошъл тук да оспорвам достойнството ви, но знам със сигурност, че хората ви не са убили нито един терорист.
Моро седеше, изпънал гръб. Колебаеше се дали да признае истината, или да се придържа към пропагандата. Реши да не е нито едното, нито другото.
— Какво имате предвид, господин Рап?
— Имам предвид, че знам за вас, генерале, неща, които собственото ви правителство не знае. — Рап нарочно нажежи обстановката. Беретата в кобура под дясната му ръка му действаше успокояващо. Не би се поколебал да убие змията срещу себе си. Коулман и екипът му, изглежда, бяха попаднали в някакви неприятности и се очертаваше той сам да се справя със задачата. Вече беше измислил план, който му се струваше, че ще проработи.