Всичко това обаче щеше да бъде подгряващо шоу за главното събитие. Кенеди всъщност искаше да напомни на всички във Вашингтон, че работата е сериозна и че с нея шега не бива. И че никой политик не може да решава кои тайни да споделя и кои не. Погазването на това желязно правило водеше до бурна реакция в обществото, съд и ако заседателите потвърдят вината — затворническа килия.
С другата папка щеше да подходи по-деликатно, но в същото време — много по-радикално. Кенеди познаваше мъжа, който можеше да реши проблема. Изкушаваше се да му се обади още сега и да прекъсне медения му месец, но в крайна сметка прецени, че работата може да почака още двайсет и четири часа. Нещата във Вашингтон щяха да се променят и Мич Рап щеше да играе ключова роля в промените.
Кенеди познаваше Рап по-добре от който и да е друг. Беше го вербувала, контролирала бе обучението му и бе ръководила операциите му в редица стресови мигове и деликатни ситуации. През годините тя го заобича като брат. Неговото чувство за дълг и чест беше неоценимо. Когато се върнеше от медения си месец и разбереше какво се е случило, нямаше да са му необходими наставления, нито подробни обяснения. Единствено щеше да му липсва сдържаност. Кенеди още се колебаеше дали изобщо е редно да го успокоява и обуздава, когато той се ядоса. В Белия дом имаше хора, които биха желали цялата бъркотия да се държи далеч от вестниците. Щяха да настояват нещата да се потулят и виновниците да се прехвърлят на друга работа. Този път нямаше да позволят подобно замазване. А и Кенеди знаеше, че Рап е единственият човек във Вашингтон, който твърдо и без много да се церемони, щеше да каже на президента, че трябва да падат глави.
ГЛАВА 5
Дейвид отпи от портокаловия сок. Монте Карло е приказно красиво и спокойно място, каза си. Докато топлото слънце го галеше и тихият прибой шептеше морски тайни, като нищо можеше да се унесе. Ала му предстоеше много работа. Погледна часовника си. Пред него лежаха останките от обилната закуска. Принцът разполагаше с екип готвачи, които го придружаваха навсякъде. Бяха минали трийсет минути, откак Девон отиде да събуди аристократичната особа. И макар Дейвид да не очакваше, че принцът веднага ще скокне на крака и ще дойде при него, наистина не възнамеряваше да го чака цял ден.
Принцът го беше повикал в разгара на подготовката на грандиозния им план. Затова Дейвид нямаше да си отиде, без да настоява за солидно възнаграждение от благодетеля си. Ако трябваше да обсъжда с него общия им бизнес, по-добре да го стореше лично, на четири очи. Уреждането на подобни въпроси по телефона винаги криеше рискове. Човек никога не знае какво могат да уловят американците с всичките си проклети сателити.
Дейвид притежаваше много таланти, но имаше една област, в която беше ненадминат. Да кара богатите да се разделят с парите си. Ключът, беше се убедил Дейвид, бе да им внушиш, че инвестициите им ще се възвърнат. Докато работеше за една малка финансова фирма в Силициевата долина, след като завърши Калифорнийския университет в Бъркли, той доразви това свое умение. Специализира се в докарването на големите саудитски петролни пари и така се запозна с човека, на чиято яхта в момента се намираше.
Усети принца още преди да го е видял. Подът на палубата леко потрепери, а водата в чашата му се разклати. Дейвид се обърна назад точно когато особата излизаше през плъзгащата се стъклена врата на откритата палуба. Принцът вдигна ръка, отрупана с пръстени, за да се предпази от ярката дневна светлина. Извика нещо на арабски и тутакси се появи мъж, понесъл златен поднос с чифт слънчеви очила върху него. Принцът ги взе и ги надяна на месестото си лице.
Когато забеляза Дейвид, принц Омар размаха заканително дебелия си показалец.
Дейвид се усмихна хладно и на арабски се извини, че е нарушил съня на принца. След това премина на английски:
— Знаете, Ваше височество, че не бих ви будил, ако не беше нещо важно.
Принц Омар се пльосна върху голямото канапе, обсипано с възглавнички, под тентата. Чън застана в другия край на палубата, за да може да наблюдава ситуацията и в същото време да не се пречка на слугите, които непрекъснато сновяха около аристократа. След като оправи белия си копринен халат. Омар се захвана да пренарежда възглавничките, докато се настани удобно.