Сигурно е наел добър адвокат, защото в Калифорния има смъртно наказание, но той получил доживотна присъда в затвора „Викторвил".
Райън Джаксън е отрепка от най-долно естество, но е на подходящата възраст и ръст и достатъчно много прилича на Йохансен.
Крейги клати глава.
- Защо ще ходи в „Програмата"? Да види приятели?
- Нашата история ще бъде, че той има връзки с американската организирана престъпност. И разполага с информация, която е предложил да сподели, при условие че го прехвърлят от Съединените щати в „Програмата". Американските власти ще искат съдействие от Обединеното кралство - техен човек в „Програмата" за три седмици, за да види дали Джаксън ще се пречупи. Но официално през това време той остава тяхна отговорност и американски затворник, който е влязъл по свое желание в „Програмата". Всъщност Джаксън е доброволец. Затова няма да фигурира в списъка на затворниците. Райън Джаксън е обяснението защо Йохансен трябва да влезе там, защо трябва да поддържа връзка с нас, докато е вътре, и защо накрая ще излезе.
- Когато Райън Джаксън се върне в Калифорния. - За миг Крейги звучи огорчен, но смаян.
- Все едно никога не е напускал затвора там.
- И Джаксън няма английски престъпни партньори?
Поклащам глава.
- Доколкото ми е известно, не. Но ще продължа да търся.
- Ще му трябва придружител. - Нещо проблясва в очите му. - Уитман. Обадила му си се, преди да дойдеш тук. Затова закъсня.
Майк Уитман е наемник на разузнаването, висок мрачен американец с лек носов говор от Алабама в акцента и трийсетгодишен опит в американската система, петнайсет от които на бюро в ЦРУ Той ме познава от години като Лора Пресингър и не е съвсем сигурен кои са хората на Лора, защото тя не обича да раздава визитни картички, но те определено са от разузнавателната общност. Дейността й е законна, но от време на време се нуждае от помощ от човек с американски паспорт, вътрешна информация от американското разузнаване и готовност някой да си затвори очите.
Уитман обитава сенчест свят, където всичко може да бъде оправено с подходящи контакти и правдоподобни документи и където двуличието и измамите са стандартна делова практика. Като се добави към това късният му първи брак преди осем месеца с красива французойка и преместването му в Париж - по нейно настояване - и Уитман е отрязан от доходните договори с Вашингтон и Лангли. Той има финансови проблеми. Иска работата. Когато му обясних какво очаквам от него, Уитман сухо подхвърли:
- Още се занимаваш с онази лайняна работа а ла Джеймс Бонд, Лора.
- Щеше да се разочароваш, ако не беше така - отвърнах и той се засмя, но не особено весело.
Днес Уитман ще се качи на „Евростар" от парижката гара Север.
- Ако някой може да направи така, че нещата да изглеждат правдоподобни, това е Уитман - допълвам.
- Ами Вашингтон? - пита Крейги. - Ще играе ли с нас американското министерство на правосъдието? Необходимо е само едно телефонно обаждане.
- Можем да осигурим на Йохансен достатъчно документи в английската система, за да влезе безпрепятствено. До понеделник информацията ще бъде на съответните бюра. В такива случаи всеки се грижи да си покрие задника. И ще го направят. Йохансен ще отиде с придружител и те ще го очакват.
- Защо три седмици? - Както винаги, въпросът му е умен.
- Толкова ни трябват.
- Или толкова мислиш, че ще имаш, преди някой да се обади във Вашингтон. И знае ли Йохансен какъв е рискът? Ако някой се разрови или се обади във Вашингтон, докато той е вътре...
- Разбира се, че ще му кажа.
- Но той ще го направи въпреки всичко, нали? - Крейги поклаща глава и после по-тихо добавя: - Това е удар в затвор, Карла.
Много добре знам какво има предвид Крейги. Може да е клопка.
- Филдинг е проверил клиента. Филдинг е лайно, но му имам доверие, че няма да рискува най-ценната си придобивка. Проверих и в полицията. Никой не е чул, че някой от отдел „Организирана престъпност" провежда операция по ужилване, за да залови наемен убиец. Така или иначе, прилича ли ти на ужилване? В такива случаи не се поставят толкова трудни капани, в които да влезеш.
- А ти? Какви са рисковете за теб?
- За мен няма риск.
- Карла, преди една година се разбрахме...
Знам какво се разбрахме.
- Това е само един удар - прекъсвам го. - Нищо повече. Само един.
Крейги млъква и се втренчва в пода, а после тихо казва: