Кабелът се врязва в китките и глезените му. Той опитва да се отпусне. Трябва някак да запази контрол.
Лийсън пристъпва към него и маха тиксото от устата му.
- Къде е тя?
Пауъл дори не разбира въпроса.
- Лийсън, защо ме повикаха тук? - Гласът му е спокоен и премерен. - За да разследвам източник на име Нокс. Той предаваше информация на МИ5 чрез един пенсиониран вербовчик, работил в Москва, Питър Лейдлоу. Нокс нямаше доверие на никого другиго. Лейдлоу почина внезапно преди три седмици и МИ5 загуби контакт с Нокс. Задачата ми беше...
Лийсън се приближава до жената и я удря силно - един точно премерен удар с изопната длан. Главата на жената се завърта, но тиксото на устата й остава и тя не издава звук.
Лийсън си поема дъх и отстъпва назад, сякаш не се е случило нищо.
- Първата седмица не бях сигурна с какво се занимаваш - казва тя. - Наблюдавах Бетани и Мич. Не бях разбрала дали те са само димна завеса. И после, след една седмица, инспектор Джо Елис от столичната полиция взе досието на Катрин Галахър от отдел „Изчезнали лица". Дали трябваше да изглежда случайно? Някакво любопитно ченге се рови в досиетата?
- Не познавам никакъв Джо Елис.
Лийсън пристъпва напред и вдига ръка. Жената се свива, но не може да се дръпне и ударът отново попада в лицето й. Тя издава кратък, пронизителен, отчаян звук.
- Джо Елис е удобният ти начин да задаваш въпроси - продължава Лийсън. - Преструва се, че разследва и убийство, сякаш тя е мъртва.
Жената на стола примигва, за да прогони сълзите си. Лицето й е зачервено от удара. Лийсън я поглежда - спокойно и безпристрастно.
- Едва в сряда вечерта разбрах за тази тук. Много е добра. Трябва да се гордееш с нея. Беше налетяла на Марк преди десет дни, но жените винаги го правят. Той не можеше да устои да не помогне на дама в беда. Тогава не събрах две и две, дори когато видях Елизабет Кроу. Кроу изглежда по-възрастна, не толкова хубава и по-дебела. Но в сряда следобед следих Елис. Има един сервиз за автомобилни гуми. Но ти го знаеш, разбира се. В сряда беше затворен. Видях Елис да влиза и да излиза оттам. Пет минути по-късно излезе тя. Имах номера, който беше дала на Девлин, и проникнах в регистрацията й. Тя провери съобщенията си на половината път за Брекън и така разбрахме къде отива. Щеше да ти каже за доказателствата, които е намерила. Жалко, че не направи снимки. - Лийсън млъква за миг. - Е, Лукас? Или трябва да те наричам Пауъл? Ти винаги се обръщаш към мен с фамилното ми име.
Той иска да каже: „Не знам за какво говориш. Не съм чувал тези имена. Марк, Елизабет Кроу, Елис, Катрин Галахър..." Поглежда безименната жена срещу него. Тя знае какво предстои. Безсилието й е заразително.
- Разбира се, ти си знаел, че Катрин е жива и къде е. Знаел си, защото вероятно Хамилтън ти е казал, след като го скри в онази къща. Той знаеше ли, че го използваш и като примамка? Осъзнал си, че мога да проследя обажданията му. Само че аз знам как изглежда една тайна квартира. Жалко, че не можа да го задържиш там. И в момента, в който го изпусна, трябваше да се откажеш. Но ти искаше да имаш всички дребни детайли, преди да изприпкаш при шефа с доклада си. Затова не предприе ход срещу мен. Все още не я беше прибрал. До тази сутрин. И за какво искаше да говоря? След като взе досието за Фенти, но преди да докладваш на шефа. Какви бяха онези недовършени неща, за които трябваше да се погрижиш?
Пауъл не отговаря. Не знае какво да каже.
- Кажи ми къде си я скрил - тихо казва Лийсън, изчаква и когато той не отговаря, добавя: - Предполагам, че знаеш какво направих с Фенти. - Тя поглежда жената на стола. - Не мисли, че няма да направя същото с нея.
Фенти? Заради Фенти ли е всичко това? Техническият специалист, който се беше опитал да продаде списъка...
Липсващата седмица в живота на Лийсън след изчезването на Фенти. Нещата, които Пауъл й каза в кухнята, докато бяха на работа - натискът за резултат, време е да извади инструментите за мъчения... Тя трепна...
Изведнъж късовете на ребуса си идват на местата. Лийсън не е изпуснала Фенти, а го е открила.
Пауъл не проумява останалото - имената, нито къде се вмества жената срещу него. Но със сигурност знае, че Фенти е мъртъв.
- Ти ли уби Даниъл Фенти? - пита той.
- Не, разбира се. Исках само той да проговори. Къде е тя, Пауъл?
- Не знам. Кълна се, не знам. - Не съм чувал за Катрин Галахър. Нямам представа за какво става дума...