Лийсън мига. Мисли. Пауъл разбира това. Повярвай ми, моля те, повярвай ми.
- Има вероятност да казваш истината. Може би само Елис знае. Той още не е докладвал. Затова ти изчакваш. Разбираш, че трябва да проверя - добавя Лийсън и застава зад стола на непознатата жена. - Сега ще счупя пръстите й.
Очите на жената се отварят още по-широко. Тя се опитва да засмуче въздух през тиксото на устата си и после навежда глава. Подготвя се за болката.
- Никога през живота си не съм виждал тази жена - побързва да каже Пауъл. - Не знам коя е тя.
- Нима? Мислиш ли, че не наблюдавах? Трябва да отбележа, че си много добър. Докато те гледах, когато тя излезе, едва не ти повярвах. Но гледах и нея. И тя те познава.
Ден 24: петък
Карла
Тя извива назад пръста ми. Нищо друго не боли толкова много. Ще издам Катрин Галахър. Ще го направя веднага. Само да махне лепенката от устата ми.
Усещам я, че се отлепя.
Стаята пред очите ми става червена, а после бяла. Ушите ми са изпълнени със свистене. Изпитвам толкова силна болка, че ми се повдига.
Нещо се тряска наблизо. Пауъл крещи. Но той е станал несъществен, потънал в бяла мъгла.
Най-после стаята се връща в странна, изкривена, избледняла форма. Устата ми е пълна с киселини. Преглъщам ги. Болката в ръката ми сега е притъпена. Съсредоточавам се върху дишането си.
Пауъл е на пода. Столът му е прекатурен.
- Моля те, моля те, моля те... - повтаря той, сякаш не знае, че вече е късно и няма да промени нещата. - Не знам къде е тя, не знам... - Лицето му е изкривено и неузнаваемо. - Защо правиш това, Лийсън?
Ана се е навела над него.
- Ти знаеш какво има в онзи списък. Имената на всички мъже и жени, които са под наблюдение в Обединеното кралство, и точно как ги следят - всяко поставено подслушвателно устройство, всеки подслушван телефон, всяка проследявана кола. Някои от тези хора са незначителни, но други искат да ни сторят зло, макар да мислят, че са под радара ни и ние не знаем какво планират. И какво направи Фенти? Изложи всичко това за продажба на онзи, който плати най-много. Но законът го защитава. Фенти има адвокат и права. Ние работим, за да има сигурност в тази шибана страна. - Тя разбира, че се увлича, и млъква. После вдига глава и се изправя. - Тези хора загубиха правото на закрила от наша страна. Аз само направих онова, което трябваше да бъде направено. Трябваше да го накарам да говори. Няма да бъда наказана за това.
Тя излиза от стаята. Когато се връща, носи ролка тиксо и се навежда.
- Моля те, недей - казва Пауъл. - Трябва да поговорим...
- Млъкни или ще й счупя още един пръст. - Ана залепя с тиксо устата му, а после се изправя, изважда телефона си и се отдалечава, подрънквайки с ключове. Точно преди да излезе от обсега на слуха му, Пауъл я чува да казва с различен глас: -Инспектор Елис?
Две минути по-късно Ана се връща и отново поглежда Пауъл.
- Надявам се Елис да проговори - казва тя и отминава, без да ме погледне.
Бих предала Елис веднага, и Катрин Галахър. Не издържам много на болка. В момента, в който Ана махне лепенката от устата ми, ще изпея всичко - групировката, Нокс и останалите. Чудя се дали това ще има някакво значение. Тя работи с Пауъл, чистач е, но пазят източника на Лейдлоу в дълбока тайна и затова не е чувала за мен.
А Карла вече избледнява в нищо. Следите й са довели до апартамента на Шарлот Олтън. Мобилният й телефон е прекъснат. Човекът, който е дясната й ръка, я гледаше как я отвеждат, под арест, и ще подкрепи собствената си позиция. Не мога да го обвиня. Йохансен спи в тайната квартира в Лондон, без да подозира нищо, под грижите на Уитман... Искам да съм до него в леглото и да слушам ритъма на дишането му, обвита в топлината му...
Не откачай точно сега.
След известно време Пауъл издава някакъв звук. Затворила съм очи и все още се мъча да проумея как стоят нещата, да съзра пролука в оградата, през която да се промъкна, маневрата, която ще размени ролите. Това означава, че не мисля за пръста си. Хубаво. Сега обаче отварям очи. Иззад лепенката на устата му се разнасят тихи ритмични стенания и с всеки стон той удря главата си в пода, отново и отново.
Пауъл има съпруга във Вашингтон и дете. Питам се какво ли ще стане с него и дали ще ги види пак.
Той не знае, но се намира в положението на Даниъл Фенти - притиснат до стената, задават му въпроси, на които не може да отговори, никой не вярва на неведението му и няма обозрим изход.
Крейги и аз научихме кой е взел списъка, макар че положихме доста усилия, докато я открием. Тя работеше в администрацията на МИ5 и служеше за свръзка между отделите. Докато не се свързахме с нея, мислеше, че е в безопасност. Дадохме й ясно да разбере, че ролята ни не е да наказваме предатели и че няма да кажем името й на шефовете й, но и няма да седим със скръстени ръце, докато тя продава тайни на терористи. Ако в бъдеще има информация, която да изтъргува, да се свърже с нас. Оттогава тя се обади два пъти, но само с дребни, откъслечни сведения, по-скоро полезни, отколкото зрелищни. Не я харесвам, защото е твърде съсредоточена върху парите, но от друга страна, малцина престъпници го правят от любов и това не ме безпокои.