Тя спомена, че са приписали вината на Фенти и че е в безопасност. Фактът, че той беше избягал, наистина предполагаше, че е виновен, но ако беше така, не знам каква е вината му. Вероятно е пресякъл мерника на Ана. Може би това е било достатъчно.
Но Ана го хванала.
Чудя се какво ли е казала на Марк Девлин? Че Даниъл Фенти е колега, ранен в тайна операция, и бяга и се крие? Някой, на когото му трябва сигурно място и лекар, който ще си държи устата затворена? Помогни ми, Марк...
И Марк Девлин й е помогнал - с къщата и с Катрин. Сигурно е седял в лондонския си офис или в хубавия си апартамент в Нотинг Хил и е мислел, че е направил добро, докато Ана е обработвала Даниъл Фенти с подкрепата на Катрин Галахър - умна, амбициозна и коравосърдечна, но способна и препоръчана от Марк Девлин.
Ако е бил виновен, Фенти е щял да се пречупи. Той е бил технически специалист - вглъбен в компютъра, научен работник. Не би издържал на тежък, безмилостен разпит. Ана би пречупила закоравял престъпник и би изтръгнала самопризнания, за да постигне резултат. Нараняванията на Фенти щяха да възбудят подозрения, но щяха да бъдат обяснени. Катрин щеше да бъде подкупена да мълчи с престижен нов пост, финансиране за научни изследвания, всичкото признание за ценната й помощ. Ако е имала опасения, тя е щяла да ги загърби.
Фенти щеше да живее. Ако беше виновен.
Но Фенти не е бил виновен и не се е пречупил.
Ана сигурно е показала на Девлин трупа. „Тя му направи това и сега те е набедила ти да поемеш вината." Или просто е използвала чувството му за правилност, същото сляпо чувство, което го накара да изскочи пред бясно препускащото превозно средство, вярвайки, че може да го спре.
Катрин е убила този човек. Намесата на полицията няма да помогне. От нас зависи да оправим нещата.
Почистили са къщата и са се отървали от трупа. После Ана една година е търсила Катрин. И най-сетне я е открила в „Програмата".
Но тя също поглежда през рамо и когато Пауъл е пристигнал да проведе някакво тайно разследване, е помислила, че е дошъл да я разобличи.
Пауъл е престанал да се движи. Съмнявам се дали разбира какво става. Харесвам го много повече, отколкото предполагах. Вече съм разбрала какъв е - умен и абсолютно почтен. Справя се с политиката на разузнаването не толкова добре, колкото мисли. Честен човек, а такива се манипулират трудно. Нищо чудно, че са го изпратили тук от Вашингтон. Припомням си досието му. Детето му е момиченце. Името й е... Тия. Браво на теб. Запомнила си го. Умница.
О, да, сега знам всичко.
Чувам я, че се връща, преди да я видя. Влиза в стаята и аз веднага се опитвам да разгадая изражението й. Хванала ли е натясно Елис? Лицето й обаче не издава нищо. Потя се, свивам се от страх, преглъщам и търся първия знак, че тя ще се залови с мен. Вече я усещам как докосва пръстите ми и леко стиска счупената кост. Болката пищи в ушите ми...
Тя се приближава до Пауъл и се вглежда в него.
- Сега ще чакаме - казва и пак излиза.
Този път няма да ме нарани.
Елис е проговорил.
Ден 24: петък
Йохансен
Йохансен ту се унася в дрямка, ту се стряска.
Отново е в апартамента в южен Лондон и е сам. Този път няма охрана. Чу, че Уитман освободи двамата британци, като им каза, че ще дойдат подкрепления - „Той няма да създава неприятности. Видяхте в какво състояние е", а после и Уитман излезе, въпреки че ще се върне. Той има съпруга в Париж и преди да тръгне, дори показа на Йохансен снимка на хубава чернокоса жена с шавливи очи. Уитман иска да приключи с този случай колкото е възможно по-скоро - „Да, ще го направим както трябва, но след като Лора изглади нещата с Вашингтон..." Той повдигна рамене. Остави телефон, един от специалните на Карла, запечатан в мек найлонов плик. Йохансен счупи печата, обади се на Филдинг и докладва за евакуацията на Кейт.
- Тя беше ранена. Нямаше какво друго да се направи.