Йохансен спира и я оставя да го огледа.
- Здравей - казва най-после тя. Гласът й е образован, спокоен и учтив.
- Намерила си мястото?
Жената кима. Изражението й е безразлично. Гледа го внимателно и го преценява. Колко ли поражения забелязва? Колко вижда или за колко се досеща?
- Не приличаш на убиец - отбелязва тя.
- Не?
- Не. Някакви проблеми в къщата? - по-делово пита жената и Йохансен поклаща глава. - Е, доказателството?
- В колата е.
- И къде е колата?
- На осемстотин метра оттук.
Тя обръща внимание на това.
- Предпазлив си.
- Трябва да бъда. Искаш ли да го видиш сега?
- Още не. - Пистолетът не е помръднал. Жената е нащрек. Отново се вглежда в него. Йохансен усеща, че светът се размества под него. Тя забелязва това и пресметливо пита: - Добре ли си?
- Имах проблеми, докато се измъквах оттам.
- Ранен си.
- Не е сериозно. - Той отново поглежда пистолета и преценява увереността, с която жената го държи и говори. Нивото й на контрол. - Казаха ми, че клиентът е цивилно лице.
- А аз не съм. - Тя, изглежда, го приема като справедлива забележка. - Отначало шефът ти имаше работа с друг. Аз само разчиствам. Знаеш ли, че си правил такива неща за нас и преди?
- Не знам коя си.
Жената изглежда доволна.
- Трябва да видя доказателството. Но първо в микробуса. Има още двама - казва тя и сърцето на Йохансен прескача един удар.
Двамата излизат навън заедно. Жената го оставя да я води, върви на разстояние от него и непрекъснато го наблюдава. Йохансен все още се опитва да не куца. През цялото време съзнава, че пистолетът е в ръката й, която го държи, без да трепне. Сърцето му бие много бързо.
Той отваря вратата на микробуса.
Вътре има двама души - завързани, с превръзки на очите, със запушени уста, живи. Чернокож мъж с изцапан костюм и...
Не. Не и това.
- Трябва да го направим вътре - казва жената.
Блясъкът на уличните лампи става по-ярък, а после отслабва. Не обърквай нещата точно сега, мамка му.
Първо Карла. Тя лежи по очи, главата й е обърната на една страна, ръцете й са завързани зад гърба и единият й пръст е изкривен под странен ъгъл. Някой го е счупил. Йохансен изведнъж изпитва желание да удари жената, силно и бързо, но тя е отстъпила назад и продължава да държи пистолета. Не се издавай. Той протяга ръце към Карла, която изохква през лепенката на устата си, и я измъква до вратата на микробуса. Когато светлината попада върху лицето й, Йохансен вижда, че носът й е разбит и около ноздрите е засъхнала кръв.
Всичко покрай него отново се размества.
Щом Карла слиза навън, жената я хваща за ръката и опира пистолета под брадичката й, но Карла не трепва и Йохансен разбира, че вече е била подлагана на това.
Той посяга към мъжа, този път не толкова нежно, издърпва го навън и всички тръгват. Йохансен води мъжа, а жената върви отзад с Карла и с пистолета. И през цялото време Йохансен мисли какво да направи. Мъжът ще бъде жив щит, ако се наложи, и ще поеме куршума. Може да му спечели време.
Отново са вътре. Жената пуска Карла и отстъпва назад, държейки Йохансен на прицел. Карла стои безмълвна, с наведена глава, и леко се олюлява.
- Мишената. Пистолет ли използва? - поти жената.
Стаята избледнява. Не губи съзнание точно сега.
- Нямаше време да намеря пистолет - отговаря Йохансен.
Карла трепва. Жената вижда това и нещо проблясва в погледа й.
- Убий първо нея - заповядва тя.
- Добре. Имаш ли нещо против, ако махна превръзките на очите? Обичам да гледам очите им.
Чернокожият мъж пъшка.
Йохансен протяга ръце. Карла потреперва, когато той я докосва. Превръзката е парче плат, завързано стегнато. Йохансен изважда ножа си и го срязва. Ако вижда, Карла има по-голям шанс. Но през цялото време е съсредоточен в пистолета и мислено посяга към него през пространството, измервайки разстоянието, траекториите и шансовете за успех. Между пистолета и него има десет крачки. Жената, изглежда, е боравила с огнестрелни оръжия и откатът няма да я изненада, а разстоянието няма да бъде проблем. Дали Йохансен да вземе пистолета? За колко време може да преодолее десетте крачки?
Превръзката на очите на Карла пада. Тя примигва.
- Приключвай - заповядва жената.
Сега.
Йохансен бута Карла долу.
Първият куршум излита встрани и изсвистява на сантиметри от ухото му но той вече е в движение. Осем крачки, шест, но е бавен, кръвта му тече мудно и краката му не искат да реагират. Пистолетът се насочва отново, дулото проблясва...