- А, горкият инспектор Елис. Изтълкувал е всичко толкова правилно и същевременно толкова погрешно. Защото в действителност той дори не е бил близо до истината. Мислел е, че търси убиец. Все пак получил е неприятни наранявания. Тук Лийсън е действала много енергично. Очевидно от някаква погрешна убеденост, че той е знаел къде е Катрин Галахър. Елис все още е в отпуск по болест. Засега ни съдейства. Харесва му да си мисли, че е по-умен от нас...
- Но е амбициозен. Това може да ни е полезно.
- Значи Елис няма изведнъж да си спомни подробностите за нападението? - пита шефът на отдела.
- Сигурни сме, сър - едновременно отговарят двамата костюмари и се усмихват.
- Ами Шарлот Олтън? Мислите ли, че тя ще забрави? - пита Пауъл и те го поглеждат, сякаш са изненадани, че той е в стаята.
Костюмар Едно се окопитва пръв.
- А, това е друг случай на неподходящо място в неподходящ момент. Тя е познавала Девлин, макар и не добре. Вечеряла е с него седмица по-рано и Ана ги е видяла заедно. И тя, и Елис използват един и същ сервиз за автомобилни гуми. - Той повдига рамене. - Тя е изпаднала в истерия на местопроизшествието, нали? Мисля, че това говори красноречиво. Съмнявам се, че ще каже нещо, което да не можем да опровергаем.
- Въпреки че тя има влиятелни приятели - намесва се Костюмар Две по-предпазливо и Костюмар Едно леко трепва: „О, да. Банкери и адвокати, и онази жена политичка - готвят я за министър на вътрешните работи. Наистина влиятелни приятели".
- Най-важното е, че я убедихме да не усложнява проблема - продължава Костюмар Две. - Тя, изглежда, не си спомня много от случилото се. - Ужас, шок... Освен това й направихме психологична оценка - податлива е на влияние. Смятаме, че можем да я контролираме.
„Значи се е превърнала в бележка под линия" - мисли са Пауъл. Спомня си я как се напрягаше под лепенката на устата и очите й в момента, когато пръстът й се счупи, и нещо се преобръща в него. Измина месец, а той все още се събужда нощем, зашеметен от собствения си ужас. Дали и с нея е същото?
- Да насочим ли вниманието си към третия участник? - пита шефът на отдела. - Наемникът, който е преминал на другата страна? Доколкото ми е известно, все още не знаем името му.
Костюмарите се споглеждат.
- Имаме няколко трудности по този въпрос.
- Мислите, че може да е бил един от нашите, нали? Чистач? В такъв случай някой знае, но не казва. Е, сега той със сигурност няма да проговори.
Костюмарите отново се споглеждат, но никой от тях не коментира.
- И можем да се отървем от Катрин Галахър, нали? - пита шефът на отдела. - Тя все още ли иска да се върне в „Програмата"?
Пауъл я посети преди три дни в изолираната къща в Шропшър, която пазачите й се грижат никога да не напусне. Разговаряха кратко. „Няма да искаш да говоря за това" - каза тя, а когато той й съобщи, че все още чака решение дали ще я съдят, Катрин Галахър студено отвърна: „Няма". Пауъл не знае какво да мисли за нея. Понякога му се струва, че случилото се я е превърнало в празна черупка, която обаче е направена от кевлар, титан или някакъв друг материал, създаден в екстремални условия и невъзможен за счупване... Понякога изглежда, че от нея не е останало нищо, а друг път - нищо, за което Пауъл да се хване. Той не знае дали да се страхува за нея или от нея. Изпитва и двете.
- Тя може да си остане официално безследно изчезнала в замяна на нейното... съдействие - казва Костюмар Едно. Има предвид мълчанието й. - Макар че не предстои ли да преразгледат „Програмата"? Няма ли да я затварят? Но в краткосрочен план...
- Ами Фенти? - ясно и отчетливо пита Пауъл. - Каква е официалната история за него?
Костюмарите го поглеждат и се размърдват неспокойно на местата си. За пръв път им хрумва, че те не знаят и той кой е.
- Фенти не е откраднал изчезналия списък - настоява Пауъл. - Не го е предлагал на свободния пазар...
- Не можем да бъдем сигурни в това - тихо възразява Костюмар Едно.
- Напротив, можем. И това няма да отшуми. Каквото и да направите, за да го потулите, да подкупите или да злепоставите някого от тези хора...
Костюмар Едно се усмихва смутено.
- Моите уважения, но сме потулвали и по-големи неща.
- Чували ли сте за Нокс? - студено пита Пауъл.
Когато костюмарите излизат, шефът на отдела казва:
- Нямаше как да знаем колко лошо е била увредена. - Това е единствената забележка, която е направил за Лийсън досега. О, можехме да се досетим - мисли си Пауъл, но не го казва. И той не го е забелязал.
- И какво ще правим сега? - огорчено пита шефът на отдела. - Ще изперем публично всичкото това мръсно пране? Нокс не съзнава ли, че не можем да имаме източници, които поставят условия?