- Нокс иска името на Даниъл Фенти да бъде изчистено. Родителите му са шейсет и няколко годишни. Когато изчезнал, те не повярвали, че синът им е предател. Трябва да оправим нещата.
- Да им кажем, че е мъртъв?
- Не знам. - Пауъл спори наум по този въпрос. Не може да им даде труп, който да погребат. Претърсването на хълмовете около къщата на Марк Девлин се оказа безрезултатно засега. И какво ще спечелят, ако им кажат истината за четирите дни, които Даниъл Фенти е прекарал в онази къща, умолявайки Катрин Галахър да го убие? Може би този път ще бъде по-милостиво да излъжат - да ги накарат да повярват, че той е някъде в безопасност, мисли за тях и иска да се върне у дома... - Но трябва да им кажем, че името му е изчистено и той е невинен. - Пауъл млъква. - И да го направим публично.
- Мили боже. - За момент шефът на отдела придобива разярен вид. - Ами ако не го сторим?
- Тогава Нокс ще качи информацията в интернет. Цялата. И за час историята ще се появи в хиляди уебсайтове и ние ще бъдем опетнени. И ще изгубим Нокс. Ще отиде при американците, ако извадим късмет. Ако не... - Пауъл не довършва мисълта си.
- И какво по-точно знае Нокс? - Шефът на отдела се втренчва гневно в него. - Не ми казвай, че от нас изтича информация.
- Ще проверя. - Пауъл не добавя: „Мисля, че Нокс знае за случая неща, които дори ние не знаем". Това е само чувство, не може да е сигурен.
- Смятах, че сме добри в замитането на разни неща под килима.
- Ако не го послушаме, Нокс ще направи всичко публично достояние. В противен случай поне ще можем да контролираме процеса. И ще получим нещо в замяна.
- Мислиш ли, че си заслужава?
Пауъл се поклаща.
- Това е Нокс.
След минута шефът на отдела пита с известна неприязън:
- Сигурен ли си, че си добре? Не трябваше да отиваш.
Пауъл иска да се усмихне, но не го прави.
- Идеята не беше моя.
- Нокс каза ли нещо друго? Нещо, с което можем да работим? Трябва да разберем с кого имаме работа...
- Нищо. - И това е първата малка лъжа. Пауъл съзнава, че от сега нататък винаги ще я повтаря. Превръщаш се в Лейдлоу.
- Добре, направи каквото трябва.
Той ще се обади на семейство Фенти довечера, когато е готов, когато изглади историята, която ще им разкаже, когато ресурсите му са достатъчно възстановени, за да управлява ситуацията и да отговори на всичките им въпроси. Но още не.
Сега ще се прибере у дома и ще се опита да поспи... В апартамента цари хаос, Тия търчи насам-натам като вихрушка и разхвърля лъскави розови листчета на всички страни. Пауъл мисли, че жилището е твърде малко, и се усмихва.
Колата му под наем е паркирана в подземния гараж, но той е твърде уморен да шофира. Пауъл излиза през страничен изход и спира такси на улицата.
Знае, че го наблюдават.
Карла
В слушалката ми се чува пращене.
- Той тръгна - съобщава Роби.
Не гледам право към вратата, когато Пауъл излиза, но въпреки това го виждам. Той се приближава до бордюра на тротоара и вдига ръка да спре такси.
Изглежда уморен. Все пак не е спал цяла нощ.
Аз също не спах, но изобщо не се чувствам уморена.
- Искаш ли да го проследя? - пита Роби.
Пауъл се навежда през смъкнатото стъкло на таксито и казва адреса си, а после се изправя, вдига глава и кима, сякаш на себе си.
Сключихме сделка.
Мъжът с качулката, който трепереше на стола. Коленете му подскачаха и потрепваха в ритъм, който той не можеше да контролира. Пауъл не беше готов за това, нито за предшестващите трийсет и шест часа на упражнения за избягване на следене, маневри и предпазни мерки. Два пъти го претърсваха на голо, а после му заповядаха да облече други дрехи. Четири пъти завързваха очите му и го преместваха в микробуси, багажници на коли и се препъваше в празни сгради. На всяко място му предлагаха възможност да се откаже, но Пауъл не прие въпреки всичко, което беше преживял с Ана Лийсън. Такива условия беше поставил Нокс и той не можеше да си позволи да ги отхвърли.
Пауъл е корав и решителен човек. Трудно ще се работи с него. Крейги не е доволен. Но сделката си е сделка.
Извръщам глава, въпреки че в момента изобщо не приличам на Шарлот Олтън. Таксито потегля.
- Карла? - пита Роби.
- Оставете го - сънено казва на себе си възрастната жена в кафенето.
Снощи говорихме за Ана Лийсън, за Катрин Галахър и за случилото се с Даниъл Фенти - неща, които никой друг освен Пауъл не трябва да знае. Ала Нокс все още е загадка. Той знае за бомбаджийката в родилното отделение, заговорниците с рицина и стрелбата в „Ая Напа". Защо да не знае и за това?