И накрая, залян от толкова много говорене за човек, който не е спал трийсет и шест часа: „Наемникът, който Лийсън изпрати да убие Катрин Галахър, онзи, който премина на другата страна и пое куршум в челюстта, онзи, който спаси живота ти - тук Пауъл трепна. - Казал си на всички, че той е мъртъв. Защо го направи?"
Пауъл замълча, преди да отговори, а аз се нуждаех само от това.
Йохансен е жив.
Йохансен
Те идват и му задават въпроси. Двама мъже с костюми, които лъжат, когато казват имената си. Сядат на столове до леглото му в стаичката на първия етаж с изглед към двора. Дават му писалка и лист и започват да го обсипват с въпроси. Когато Йохансен не пише, те казват: „Можеш ли само да кимнеш или да поклатиш глава?". И после опитват отново - въпроси как е бил нает, кой го е вкарал в „Програмата" как е влизал и излизал, на кого докладва... Понякога Йохансен се преструва, че заспива, но те продължават да го разпитват, сякаш са се досетили. Той слуша със затворени очи, усеща, че те го наблюдават, за да видят реакция, но не показва нищо.
Всеки път стоят по един час. Мислят, че са добри, но всяко посещение го оставя с все по-ясна представа колко знаят и какви са границите на информацията им. Все още не знаят името му.
Понякога го посещава и другият - висок, чернокож, с образован акцент, хубав костюм и ръце на човек, който работи зад бюро. Онзи, който беше завързан заедно с Карла в микробуса. Онзи, когото Йохансен щеше да използва да блокира куршума, въпреки че той никога няма да узнае това. Всеки път и чернокожият седи на стол и говори, но само за онова, което се е случило накрая, и не задава въпроси.
Днес не дойде никой.
Днес Йохансен имаше друг посетител, макар че не го видя и не го чу. Сигурно е бил заспал, когато гостът се е отбил. Но когато отваря очи, на шкафа до болничното легло съзира малка коледна топка в червено и лилаво, изтъркана и почти лишена от блясък.
Той не я докосва, оставя я там.
Навън повява ветрец. От дърветата на моравата като бледорозов сняг се сипе вихрушка от цветчета.
Челюстта му е стегната с тел, докато я възстановяват. Предстои операция и после още няколко. Йохансен не може да говори, нито да яде твърда храна. Отслабнал е. Но ще оздравее, макар че може би никога няма да бъде като преди. Не е сигурен дали това има значение, нито какъв ще трябва да бъде, когато излезе оттук. Твърде рано е да се каже.
Има и други промени. Все още сънува, но сънищата му са по-спокойни. Мъжът зад бюрото изглежда замъглен и предпазлив и мнението му има все по-малко значение. Йохансен все още си припомня фермерската къща и понякога писъците, но друг път стои в коридора сам и не знае какво става там. Смята го за временен отдих - сигурно е от болкоуспокояващите. Нещата не се оправят толкова лесно.
Не сънува покрива. Но сънува Карла.
И един ден ще бъде готов да излезе оттук и отново да я намери.
Йохансен убива времето с един навик на снайперистите - свежда света до просто измерване.
Два метра до прозореца. Три метра от прозореца до земята.
Всичко е въпрос на разстояние.
ХЕЛЪН ГИЛТРОУ
МРЪСНИ ПРАВИЛА
английска
Евгения Мирева
редактор
Издателство ЕРА, София
тел. 02/980 16 29
e-maiclass="underline" era@erabooks.net
Печат: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД