- Преди пет години и осем месеца Питър Лейдлоу се появил на прага на Темз Хаус с найлонова торбичка в ръка и отказал да си тръгне.
Темз Хаус, централата на британското контраразузнаване МИ5, до моста Ламбет. Питър Лейдлоу е бил от външното разузнаване. Но не е отишъл при своите, където някой би гарантирал за него.
- Защо не е отишъл на Воксхол Крос, където е МИ6? Защо...
- Такива са били инструкциите му - отривисто го прекъсва шефът на отдела.
- Инструкции от кого?
Шефът на отдела го поглежда.
- Сигурен ли си, че не знаеш тази история?
Пауъл отново се пита дали затова са го повикали от Вашингтон. Защото е работил по много случаи? Защото знае твърде много?
-Да.
- Седял в един кабинет два часа и настоявал да говори с офицер от отдел „Международен контратероризъм“. Не искал да си тръгне. Накрая те изпратили някого само за да се отърват от него. - Шефът на отдела млъква.
Пауъл може да зададе само един въпрос.
- Какво имало в найлоновата торбичка?
- Това.
Той разгръща друга папка и плъзга снимка по плота на масата. От фотографията гледа познато лице - жена на четирийсет и няколко години с неумолим поглед. Айлийн Грейнджър, бомбаджийката в родилния дом.
- Лейдлоу е дал информацията за Грейнджър?
- Часът, мястото, самоличността й, всичко. Всички издирваха Грейнджър - ние, американците. Никой не знаеше какво е планирала. Само Питър Лейдлоу.
- Как е разбрал?
Шефът на отдела мига невъзмутимо.
- Получил информацията от анонимен източник.
От този храст сигурно ще изскочи заек, но това може да почака. Пауъл се обляга назад.
- И после какво?
- Четири месеца нищо. През това време МИ5 наблюдаваше Лейдлоу. Накрая се умориха да следят стария човек и прозаичното му ежедневие. Бяха решили, че е еднократна работа, когато той се появил отново.
- С друга найлонова торбичка?
- Този път с плик. Информация за парична следа. Някой финансирал екстремистка клетка в Щатите. След два месеца получил вест, че източник ще бъде компрометиран. След още един месец... и така нататък. Разбира се, дотогава МИ5 го следяха денонощно, защото искаха да знаят откъде идва информацията.
- И?
- Който и да е, информаторът играе по московските правила. Шпионски техники. Знаци с тебешир по дървета. Тайници. Говорим за старата школа, без модерни технологии. - Шефът на отдела прави кисела физиономия.
- А Лейдлоу? Какво е казал?
- Твърдял, че няма представа кой е.
- Възможно ли е?
Шефът на отдела не отговаря на въпроса.
- Трябва да е разузнавателната общност и да е замесена Русия.
- Самоличност?
- Лейдлоу го нарекъл Нокс. - Той поклаща глава. - МИ5 започнали да отклоняват пощата му.
- И?
- Пристигнала бележка от Нокс. „Спрете отклоняването."
- Нокс е разбрал?
- Или е предположил.
- И какво направиха МИ5?
Шефът на отдела изсумтява мрачно.
- Отстъпиха. И после Лейдлоу им се обадил посред нощ. От телефонна кабина. Съобщил, че ще има стрелба в нощния клуб „Ая Напа".
- Нокс ли му е казал?
Шефът на отдела кима.
- Това, и за бирмингамската мрежа, която разбиха преди две години, и за заговорниците с рицина.
- Всичко това му е казал Нокс?
- Да. Въпреки че МИ5 преопаковаха продукта и направиха да изглежда така, сякаш е дошъл от няколко източника. Техническите неща бяха приписани на Албатрос, химическите - на „Ал Кайда", на Алхимика, а прането на пари - на Зеления човек. Нокс беше представен най-малко под седем различни имена. Последното голямо зрелище беше преди година. Служител на МИ5 от „Технически операции" очевидно мислел, че не му плащат достатъчно, и предложил на търг списък на всичките им операции по следене. Кого следят и как. От „Ал Кайда" вече се бъркали в джоба. Нокс обаче оправи нещата за нас.
- И все още не знаем кой е Нокс?
Шефът на отдела поклаща глава.
- Колко души работят по случая?
- Освен големите клечки в МИ5? Малцина. Лейдлоу имаше надзорник. Досещаш се, че не е било най-лесната работа на света да контролираш Московчанина. Двама анализатори, докладчик...
- Американците?
- Видяха продукта. Не знаеха, че всичко идва от един източник.
- Ние знаем ли за Нокс?
Шефът на отдела се колебае. Въпросът е неловък.
- Е - отговаря той накрая. - Ние не бяхме информирани. МИ5 решиха, че ще се справят сами. - Или не искаха да признаят, че имат източник, който не могат да потвърдят. - Помниш ли Лийсън? На нея беше възложена задачата с търга на операциите на МИ5. Тя идентифицира виновника. Но никой не й каза, че първоначалната информация е дошла от Нокс. Ние дори не знаехме, че Нокс съществува.