- Какво се промени?
- В петък през нощта Лейдлоу се е хвърлил под влак. Самоубийство. Бил е болен от рак. Тумор в мозъка. Жестока работа... Новината беше потулена, но разбира се, тези неща се разчуват. - Шефът на отдела въздъхва. - Веднага щом осъзнаха пред какво са изправени, МИ5 дойдоха при нас.
Той отново поглежда с очакване Пауъл, който пак се втренчва в снимката. Питър Лейдлоу е с изпъкнали челюсти, мрачен... пазител на тайни, човек на детайлите. Един от старата гвардия.
- Те нямат ни най-малка представа кой е Нокс - продължава шефът на отдела. - Той е най-добрият им източник, а го изгубиха. Трябва да е Русия, някой от външното разузнаване, който предава собствен продукт. Някой, който е познавал Лейдлоу или е знаел за него. Може би някой англофил.
И го прави само от добро сърце? - пита се Пауъл.
- Нокс искал ли е нещо в замяна? Пари? Обещание за безопасно убежище?
Шефът на отдела поклаща глава.
Не са имали възможност да го попитат.
- Искаш да намеря Нокс.
- Да установиш начин за свръзка. Но без директни комуникации, ясно ли е? Незабавно ще ми изпращаш всичко, което получаваш.
Пауъл кима. Не пита защо. Шефът на отдела иска Нокс за себе си.
- А, искам и периодични доклади.
- Обикновено не правим... - казва Пауъл, без да мисли.
- Знам как обикновено правим нещата тук. Все още ръководя това място. Знам, че обикновено не би очаквал да изпратиш доклад, докато разследването ти не приключи. Но нищо около Нокс не е обикновено. Нищо. - Той се премества неспокойно на стола. - Само ни кажи от какви ресурси се нуждаеш. - Шефът на отдела кима, сякаш това е всичко.
- Другите знаят ли, че съм се върнал? - пита Пауъл.
- Не, разбира се.
- Кои са още тук?
- Морис, въпреки че й остават седем месеца до пенсионирането. Картър. Лийсън. Кингман. Мисля, че той е на твоето място в специалния отдел.
- Какво ще им бъде казано?
- Обичайното - отговаря шефът на отдела, имайки предвид нищо.
- А неофициално?
- Дошъл си да почистиш авгиевите обори. - Шефът на отдела си позволява да се усмихне самодоволно.
- И какво ще си помислят?
- Да си мислят каквото искат.
Отново кабинет без име на вратата. Пропуск за охраната на бюрото. А до него - бележка с адреса на служебен апартамент, който ще бъде негов за престоя му, колкото и да е дълъг.
Пауъл оставя на масата досието на Питър Лейдлоу. Папката тупва тежко на плота.
Към апартамента, няколко часа сън и после пак на работа.
09:35 по Гринич. 04:35 Източно стандартно време.
Тия спи от часове. Пауъл не й е казал лека нощ.
Втора част
Ден 7: вторник
Йохансен
Йохансен сънува мъж в кабинет. Мъжът седи зад бюро и ръцете му са сключени върху папка с името на Йохансен.
Устните на мъжа се движат, но не излиза звук.
Йохансен се събужда. Светлината на уличните лампи, проникваща през прозореца, е жълтеникава. Електронният часовник до леглото показва 6:02. По улиците вече се движат коли.
Доведоха го тук вчера, в тристаен апартамент в частна жилищна кооперация в южен Лондон. С него са трима мъже. Редуват се на смени и по всяко време са на пост двама. Американецът, Уитман, е висок, кокалест и с уморен поглед, който говори, че е виждал всичко. Непрекъснато гълта антиацид. Вероятно има язва. Другите двама са по-млади, наближават трийсетте, британци, опитни, явно са служили в армията. Наблюдават предпазливо Йохансен. Това не е учудващо, като се има предвид за кого го мислят.
През повечето време той не прави нищо. Но е свикнал да чака преди мисия. Носи едни и същи дрехи дни наред яде консервирана храна, слуша как други хора правят обичайните неща в живота си - гласове, телевизори и думкането на бас от тонколона... Съседката му от едната страна е изтормозена самотна майка. Йохансен не я е виждал, но чува нейния глас и този на хлапето през тънката стена. Детето - момче или момиче - сигурно е на три или четири години. Понякога майката пее заедно с радиото. Пуши цигара след цигара и миризмата прониква в стаята му. Хлапето вече кашля като стар тютюнджия.
От апартамента от другата страна не се чува звук.
Йохансен чака. Двайсет и четири часа са нищо. През голяма част от времето той прояснява съзнанието си и се изолира от всичко останало. По-добре да не мисли какво може да се случи. В удари като този не искаш догадки, не желаеш да си представяш как може да се развият нещата. Девет пъти от десет представата ще бъде погрешна. Вместо това Йохансен се съсредоточава върху фактите, картата и информацията, която му даде Карла.