Зад сградите застрашително се извисява стената.
Появява се изходът. Колата се качва на рампата, пътят се снишава надолу и „Програмата" се скрива от поглед.
Те спират пред първата охранителна бариера. Пазачите питат Уитман по каква работа идва, оглеждат Йохансен, проверяват в големите си тефтери и им правят знак да преминат. Те спират до големия зелен блок и слизат.
Други знаци ги насочват към сграда със стъклени врати. Вътре се виждат двама пазачи с детектор за метал. Когато вратите се отварят, те се обръщат и се втренчват в тях.
- Аз поемам оттук - казва Уитман на другите.
Йохансен си поема дъх и напълва белите си дробове. В кръвоносната му система нахлува адреналин и изведнъж всичко изглежда по-ярко, по-ясно и по-контрастно. Това е.
- Бихте ли ми казали каква е целта на посещението ви, господин Джаксън? - пита чиновникът зад бронираното стъкло, но без ирония. Той е на средна възраст и пълен, с безцветно меко лице като неизпечено тесто. На пластмасовата табелка на ревера му пише „Прием на затворници". Човекът говори пресилено бавно, сякаш е свикнал да има работа с идиоти или с хора, чийто английски е беден, и е свикнала да набляга на последната дума в изреченията си.
На бюрото пред него е заявлението на Йохансен за влизане в „Програмата".
- Искам да видя как е тук - отговаря Йохансен и Уитман изсумтява.
Чиновникът остава озадачен. Формулярът очевидно не съдържа графа за хора като Райън Джаксън.
- Проверка на условията в затвора - измърморва под носа си той и отбелязва с химикалка малък знак във формуляра. Стаята, в която се намират, е без прозорци и мирише на изкуствени килими.
Отнема час, докато стигнат до този пункт. Един час седене или стоене в стаи като тази или коридори, докато служителите проверяват докладни записки и се обаждат по телефона. Уитман понася всичко това търпеливо, с уморена ирония. Дошъл е тук да си свърши работата и рано или късно ще му позволят да го направи. Ако се притеснява за документите, които му е дала Карла, не го показва. От време на време издава заповеди на Йохансен - „насам" и „седни", но рядко го поглежда. Сега Йохансен е Джаксън, а Джаксън е боклук.
Чиновникът най-после приключва. Той бута формуляра под преградата, за да го подпише Йохансен - три пъти, всичките с името Райън Джаксън. Йохансен го връща и мъжът с лице като тесто казва:
- Съветваме ви да оставите на съхранение всичките си ценности, преди да влезете в „Програмата". - Той се подсмихва. -Тук нещата имат склонността да се губят. - После се обръща към Уитман. - Ами въведение? Обикновено има видеопрезентация...
- Мисля, че можем да пропуснем това - отвръща Уитман. -Той ще разбере как стоят нещата, докато стои тук.
Друга стая. Отпечатъци и сканиране на ръката и ретината. Снимки - в анфас и профил, до метър за ръста. Кръвна проба и проба за ДНК от слюнката.
Уитман и мъжът с лице като тесто следват Йохансен.
- Качвате ли това в системата си? - тихо пита Уитман.
- Не, освен ако той не е утвърден като постоянен затворник - отговаря чиновникът.
Уитман кима сериозно.
След това дават на Йохансен метална кутия без капак и му казват да изпразни джобовете си, само че в тях няма нищо.
Трета стая - с плочки, умивалник и маса за прегледи. Вътре чакат трима мъже с униформи на надзиратели и палки, закачени на коланите. Единият нахлузва хирургични ръкавици на ръцете си и се приближава до Йохансен.
- Значи отиваш в зоологическата градина - разговорливо казва той. - Отвори си устата. - Човекът наднича вътре и опипва с пръст. Ръкавицата скърца по емайла. Йохансен гледа в дясното му ухо. - Затвори.
После му казват да се съблече. Надзирателите гледат, докато Йохансен сваля дрехите си и ги слага в пластмасова щайга, която единият изнася навън.
- Откъде идваш? - пита чиновникът.
- От „Викторвил". - Йохансен държи главата си наведена и отбягва зрителен контакт. - В Америка.
- Хм - изсумтява служителят, сякаш го е чувал и преди. - Претърсване на голо. Обърни се. Знаеш процедурата.
Щом претърсването приключва, двамата надзиратели излизат, оставяйки Йохансен да трепери под празния поглед на охранителната камера.