Най-после връщат щайгата, заповядват му да се облече и го придружават до будка, където чака Уитман. Отегчена млада жена с права кестенява коса седи пред друг екран. Над главата й има надпис: „От тук нататък е забранено носенето на оръжия“. Встрани от монитора има четец на пръстови отпечатъци и скенер за ретина.
- Сложете ръката си на таблото и гледайте в екрана - казва младата жена, без да поглежда Йохансен.
Когато остава доволна от проверката, тя му издава входен пропуск - правоъгълник от зелена пластмаса, голям колкото кредитна карта, с вграден чип и копие от електронната му снимка.
- Валута? - пита тя.
Йохансен поглежда Уитман.
- Колко може да внесе? - пита Уитман.
- Сто.
- Тогава му дайте сто.
Младата жена се втренчва в компютъра и натиска няколко клавиша. В металния поднос пред Йохансен се изсипва поток от малки пластмасови дискове - червени, сини и жълти. Той ги събира. Приличат на жетони от детска игра.
Накрая жената взима напечатана карта, която показва стената по периметъра и плетеницата от улици, и със син маркер отбелязва кръстче върху една сграда, а до него написва „Гришам 24" с кръгъл детски почерк. Дава му картата и два ключа на халка.
Йохансен все още гледа картата, когато Уитман казва:
- Получи каквото искаше. Влез там, помисли си и после ще поговорим. Два дни. - Той кима, обръща се и тръгва, без да погледне назад.
Извеждат навън Йохансен.
Стената по периметъра на „Програмата" се издига отвъд ивица тармак. Висока е дванайсет метра и отгоре има бодлива тел. Право отпред има метална порта. На бяла дъска с лъскави черни букви пише „Вход запад за затворници".
От едната страна на портата има будка. Пазачът вътре наблюдава електронни екрани. Докато се приближава, Йохансен оглежда стената, външността на будката и празния коридор.
Придружителят му го спира пред портата.
- Име?
- Райън Джаксън.
Мъжът в будката проверява в тефтера си и отегчено го инструктира.
- Сложете ръката си на панела и погледнете в екрана.
Йохансен се подчинява.
На караулката светва зелена светлина и пазачът казва:
- Влизайте.
Металната порта се отваря. Йохансен минава през нея.
Озовава се в коридор с варосани стени от блокове пенобетон, бетонен под, осветен от поставени високо лампи в решетки. Над главата му две камери надничат към него. Таванът е осеян с дюзи за газ. Само на два метра пред него коридорът завива надясно.
Портата зад Йохансен се затваря и болтовете изтракват на местата си.
Той върви по коридора. Завива наляво, надясно и после пак наляво. Не се чува друг звук освен собствените му стъпки и дишането му
Отново завива и вижда втора метална врата. Пак камери над нея. И дюзи за газ. Йохансен чака.
Нищо.
Минават десет секунди. Петнайсет. Йохансен ги брои. Пак нищо.
И после чува изщракване на метал и вратите се отварят.
Голяма празна стая. Две камери за наблюдение. Няма мебели. Йохансен е сам. Надпис на шест езика гласи: „Чакайте тук". В отсрещната страна на помещението има врата с надпис „Изход".
Йохансен натиска дръжката и я отваря.
Излиза навън и примигва на светлината.
Четиресет метра ничия земя, разчистена от всичко. След това започват сградите, а до тях - команден пост с кула, отрупана с антени, като нещо от футуристичен филм. Стената по вътрешния периметър се извива наляво и надясно. Бодливата тел отгоре проблясва на слабата зимна светлина.
Не се виждат пазачи.
Йохансен поглежда часовника си. 10:39.
След това пресича ничията земя и се насочва към командния пост и сградите. Изминава едва половината разстояние, когато разбира, че го следят.
На пръв поглед улицата като че ли се намира в някое занемарено лондонско предградие. Възможно е, ако забравиш през какво си преминал - претърсването на голо, стената, разораната ничия земя, командния пост.
От двете страни на улицата има къщи - разпръснати, с боклуци и изхвърлени вещи в дворовете, но обитавани. Йохансен продължава да върви и къщите се преобразуват в редица магазини, завършващи с малък търговски център от седемдесетте години. На някои от магазините са заковани дъски, но други, изглежда, работят, макар че не е ясно какво продават. Йохансен ще трябва да си купи някои неща, но това може да почака. От другата страна на улицата има кръчма, само че вече сигурно не е кръчма. Отвътре се чуват удари с чук. Отпред стоят трима мъже, разговарят, без да се поглеждат, и наблюдават улицата. Бдят. Йохансен отмества поглед от тях. Прочел е правилника за това място. Не привличай внимание. Не изглеждай безпомощен. Не нарушавай личното пространство на другите. Не ги гледай в очите.