Той продължава да върви.
Чернокож мъж на средна възраст тътри крака, обути в чехли, като осемдесетгодишен. Млада жена с бледо лице и черни славянски очи спира да запали цигара. Уморен бял мъж стиска найлонова торбичка... Обикновени лица от обикновен град в труден ден. Човек не би ги определил като отличаващи се по нещо...
Друг мъж стои във вход и наблюдава минувачите с бдителността на хищник. Погледът му се спира на Йохансен и през тялото му сякаш преминава електрически ток. Йохансен инстинктивно напряга мускули, докато мъжът отмества вниманието си другаде.
Няма коли, автобуси и деца.
И все пак го следят. Той не е изненадан. Влезеш ли на такова място, сам и неочаквано, все някой ще иска да знае защо.
На ъгъла има обнадеждаващо частно предприятие. Две сергии под найлонов сенник. На едната продават стари дрехи, а на другата - малки електрически уреди. От пращящо радио се разнася музика с тенекиен звук. Млад азиатец носи електрически кабел и чувал с картофи. Вдигнал глава и върви бързо. Явно има работа. По улицата с грохот преминава патрул в брониран автомобил „Лендроувър".
Йохансен стига до кръстовище. Там има друг команден пост, този път по-голям, с висока ограда с бодлива тел около двора. Отпред е спрял друг бронеавтомобил. По-нататък има стари общински жилищни блокове на три етажа с малки тесни прозорци. Фасадите им са пробити от стълбища зад мрежесто стъкло. Йохансен завива надясно и на юг, отправяйки се към синьото кръстче на картата.
След една пряка той стига до него. На табелата отпред пише „Хотел Гришам". Наоколо за засадени няколко дървета, но повечето са изсъхнали и от земята стърчат счупени дънери. Главната сграда е преустроявана толкова много пъти, че се е изгубила в плетеница от пристройки. Единият прозорец на първия етаж е залепен с тиксо, а на друг са закачени скъсани чаршафи вместо щори.
Предната врата е отворена. Вътре жена на средна възраст неспокойно пуши цигара след цигара от другата страна на малка врата с решетка, вградена в стената. Йохансен й показва картата и ключовете, но когато започва да обяснява, тя го прекъсва и посочва:
- По стълбите.
Стените на стълбището са стандартно зелени и осеяни с тъмни петна от влага. Табелките на втория етаж го насочват по коридор, осветен в сиво от нисковолтажни крушки. В стая 24 вижда единично легло и стол. На възглавницата има петна и чаршафите миришат на мазнина. Йохансен се приближава до прозореца, пробва резето и го отваря. Това поне е нещо. На два и половина метра под покрива, от едната страна на сграда, се подава приземна постройка. Изход, ако му потрябва. Макар че онзи, който го следи, сигурно е помислил за това.
През друга врата се вижда малка занемарена баня - душ, мръсна тоалетна чиния и напукан умивалник. Резето на вратата е евтино и жалко. Нужен му е само един бърз ритник.
Йохансен сяда на леглото. От друга стая някъде наблизо се чува музика и тихо пъшкане.
Той чака петнайсет минути, но не се случва нищо. Накрая се връща по стълбите, минава покрай жената и отново излиза навън. И преследвачът тръгва след него.
Йохансен се отправя на север, обратно към централния команден пост, след това завива надясно и на изток и минава покрай общинските жилища, отмятайки наум ориентирите на картата. Фабрика за лека индустрия с табела, на която пише „Център за развиване на умения". Пред вратите се мотаят няколко души, а други трима лениво подритват топка на празен паркинг.
На обитателите на „Програмата" се предлага избор да участват в работни схеми, професионална подготовка или обучение.
Още магазини и странична улица с два бронеавтомобила, паркирани на кръстовището. На картата на Карла жилищният квартал по-нататък е отбелязан като „Зона за жени". Йохансен не отива натам, а завива на север, за да заобиколи отново покрай общинските блокове и после да ги остави зад гърба си. Джамия, която работи, но по-нататък има малък параклис със закована врата и прозорци. Зад параклиса се извиват дълги опашки. Десетки хора бавно тътрят крака в редица, която свършва пред вратата на правоъгълна бяла сграда - централната администрация. Команден пост наблюдава улицата, а наблизо е паркиран още един бронеавтомобил. Избухва свада, но екипът само наблюдава, без да се намесва. Други хора - обитатели, цивилни, затворници - разтървават биещите се.
След администрацията сградите свършват. Йохансен се връща при пустеещата земя и стената. Този път свърва наляво, следвайки извивката й. По дължината й има още камери, поставени високо, и едната се завърта, за да проследи движението му. Той върви с наведена глава.