Предаването на информация трябваше да бъде еднократно. Нямах намерение да ставам източник. Но девет месеца и четири контакта по-късно ние имахме нещо като връзка. Или навик. Може би това успокояваше съвестта ми. Или вероятно бях осъзнала, че ако тайните служби похлопат на вратата ми, ще трябва да бъда в позиция да искам услуги.
Питър Лейдлоу не беше на моя страна. Не вярвам да е бил. През целия си живот беше служил на родината си и това нямаше да се промени. Но той беше Човека от Москва и подозрителността бе вкоренена в душата му. И когато МИ5 поставиха подслушвателни устройства в дома му и започнаха да го следят, Лейдлоу разбра и това му хареса, колкото и на мен. Нрави ми се да мисля, че ние съответно издигнахме нивото на игрите си и че съюзът ни стана предпазлив, безмълвен контакт между двама души, които си нямат доверие, но имат общ противник - самите хора, на които се опитват да помогнат.
Накрая обаче Лейдлоу ме измами. Не знаех, че е болен.
- Пауъл - казва Крейги. - Името му е Лукас Пауъл.
Името не ми говори нищо. Крейги трябва да поясни.
- Бил е във Вашингтон, на повикване. Докарали са го тук специално. Получи ли снимките?
Висок, чернокож, високи скули, хубав костюм. Офицерска класа. Кимам.
- Какво знаем за него?
- Той не е Лейдлоу - сухо отговаря Крейги.
- Каква изненада.
Вече няма да има такива като Лейдлоу. Той беше последният от старата гвардия.
- Разкажи ми за този Пауъл.
- Абсолютно праволинеен. Веднага след завършване на висшето си образование постъпил на работа и бързо се издигнал в йерархията. Кариерист. Амбициозен. - Лицето на Крейги е сериозно.
- Чистач?
- Разбира се.
Един от малкия екип следователи - бивш агент на МИ5, на МИ6, Специалния отдел, но не принадлежи нито на една от тях. Викат ги, когато господарите им обърнат някой камък и открият нещо, което не им хареса. Действат в изолация и почти пълна секретност, имат достъп до информация, какъвто се отказва на повечето персонал от сигурността и разузнаването, и са неподкупни. Не е учудващо, че на Крейги му отне толкова много време да научи името му.
- Някакви разговори по интернет ли си засякъл?
- Пауъл казва, че е дошъл да почисти авгиевите обори.
- Наистина ли го е казал?
- Така чух - отвръща Крейги. - Очевидно е твърде умен, за да използва думата „лайна". - Крейги е завършил класическа гимназия и знае класическите алюзии. Явно и Пауъл ги знае.
- Мисли се за Херкулес, а? Къде е учил? В Оксфорд или Кеймбридж?
- Кеймбридж. Първенец на випуска. И после е отишъл право в Службите. - Крейги прави кратка пауза и после добавя: - Търси Нокс.
- Естествено, че ще търси Нокс. Сам го е казал - дошъл е да разчисти бъркотията. Да разбере какво е ставало, да подреди и да напише доклад. Тези хора не обичат да бъдат в неведение за собствените си операции.
Крейги поклаща глава.
- Двайсет и две информации за пет години...
- Не всички от тях доведоха донякъде.
- Но някои доведоха - мрачно отбелязва той. - Ти се превърна в награда, Карла. И Лукас Пауъл се е заловил да я спечели. Той иска теб. Ще се рови в миналото на Лейдлоу, докато те намери.
- Желая му успех. Аз не фигурирам в миналото на Лейдлоу. Това е най-важното.
Изражението на Крейги все още е непроницаемо.
- Не знам какви архиви е запазил.
- Лейдлоу беше от старата школа. Такива като него не си водят записки.
- Сигурна ли си? Той беше стар човек. Паметта му изневеряваше. Ами онзи апартамент в Ийлинг? Беше собственост на Лейдлоу под друго име и от време на време го използваше за лични цели.
- Пауъл открил ли го е вече?
- Още не.
- Тогава го постави под наблюдение. - Казвам го твърде категорично.
- Не се ли тревожиш?
- Ако знаеше коя съм, Лейдлоу щеше да ме намери. Почистили сме всичко, Крейги.
Двайсет и два тайника за пет години, никога един и същ два пъти. Обаждания от неподслушвани, сигурни телефони, еднократна употреба, непроследими номера. Стоки и услуги, платени с кредитни карти, регистрирани на фасадни компании. Куфарче в някой бар, без отпечатъци. Веднъж дори му изпратихме информация в кутия с обувки, поръчани по пощата. Така вършехме работа Лейдлоу и аз, защото той беше от старата школа и прецизно подбраната обстановка му допадаше. И за да подсиля посланието, и аз бях от старата школа. Крейги я ненавиждаше. Но трафикът винаги беше едностранен. Лейдлоу не можеше да се свърже с мен. Бяхме се погрижили за това.
А сега Крейги ми казва, че не го вярва.
За момент се умълчаваме. Над Сити се събират тлъсти сиви облаци, натежали от дъжд, и Темза е променила цвета си от калаено в оловносиво.