- Ами Саймън Йохансен? - пита Крейги.
- Влезе в „Програмата" сутринта.
Устните му се свиват, но той не казва нищо и скоро след това си тръгва.
В 15:15 на компютърния ми екран започва да примигва икона. Най-после. Фин.
Изпраща ми копие само за четене на досиетата на затворниците в „Програмата", клонирано от правителствен сървър. Имена и номера за справка, криминални досиета, психологически профили, данни за ДНК. И снимки.
Залавям се за работа.
Вече съм свела образа на мишената до биометрични данни и тя е серия от мерки. Трябва само да съпоставя информацията с досиетата на затворниците. Всеки момент ще разбера коя е жената.
Докато таймерът отброява минутите, ставам от бюрото и отивам в хола. Във входовете на четиресет и един етажа под прозореца ми чиновници пушат бързо цигари, прегърбили рамене, за да се предпазят от януарския вятър. Увити с шалове туристи бавно се разхождат по лимоненозеления метален мост над дока. Прохождащо дете гони гълъби. В офисите, зад бронирани стъкла, хора печелят все повече пари. На запад, към Сити, се вижда само небе.
Връщам се в кабинета. Програмата за търсене е приключила процедурата. Отговорът е изписан на екрана. Няма съвпадение.
Данните ми сигурно са подправени. Отварям на екрана оригиналния образ, щраквам с мишката на „Биометричен срив" и „Коригирай". На монитора се появява друг таймер и започва да отброява. Отново отварям файла на затворниците и щраквам на „Сравни". Този път не ставам от бюрото.
Няма съвпадение.
Нещо студено се свива в стомаха ми.
Но има още един списък - на починали затворници. Отварям го и отново претърсвам данните.
Няма съвпадение. Жената на снимката не е в списъка със затворниците в „Програмата".
Има обаче други обяснения. Може би я държат на друго място в очакване на прехвърляне или вече я прехвърлят и данните й са във виртуален канал и мигрират от една система в друга...
Или може би тя е никой, лице, избрано произволно, за удар, който не съществува.
<СПЕШНО намери жената в системата на затвора. Няма я в списъка на „Програмата". Потърси и в други затвори. Провери и данните за прехвърляне. Нека това бъде приоритет. Използвай помощта на доверени хора.>
Прикачвам към съобщението биометричните данни, които съм създала.
След кратка пауза получавам обичайния отговор: <Ще те уведомя>
Този път отговорът не ме задоволява.
Обаждам се на Филдинг. Телефонът звъни седем-осем пъти, преди той да вдигне. Чува гласа ми и изсумтява. Не дочаквам ироничните забележки.
- Тя не е в списъците там. Каза, че клиентът ти е стабилен. Ти ли ме лъжеш или той?
Следват три секунди мълчание и това не ми харесва.
- Там е - казва Филдинг.
- Няма я в списъка със затворниците.
- Там е - повтаря той.
- Грешиш, Филдинг. Кой е клиентът? Да не би да е човек на Джон Куилан?
Филдинг не отговаря. Линията прекъсва.
Вече е 15:46. Остават малко повече от два часа, преди портите да се затворят и „Програмата" да се самоизолира. Звъня на Уитман.
- Може би имаме проблем. Искам да изкараш оттам нашия човек.
Настъпва кратко мълчание.
- Лора, той е там само от...
- Сега, Майк. Веднага.
Става четири часът и после четири и петнайсет. Четири и половина. Всичко отнема време. Крача напред-назад пред прозореца на апартамента си с гледки, за които съм платила три милиона английски лири. Сядам на дивана. Правя кафе, не го изпивам и го изхвърлям. Дневната светлина помръква. Светват уличните лампи. Уитман не се обажда.
Но жената може би не е затворничка, а доброволка, социална работничка или служител в охраната...
<Фин, провери списъците с доброволците и охраната на „Програмата".>
Кога ли ще получа резултат?
Пет часът. На улицата четиресет и един етажа по-долу е тръгнал потокът от служители, които се прибират в домовете си, малки черни човешки точки, пъплещи по тротоарите като железни стружки, привлечени от магнит.
Уитман все още не се обажда.
Заставам до прозореца и се опитвам да се съсредоточа върху светлините на Докландс, но циферблатът на часовника в другия край на стаята пулсира като съсирек кръв в периферното ми зрение и малкият ръчен часовник тежи на китката ми.
17:30. 17:45. Нищо от Уитман. Той прави нещата в последния момент, това е всичко.
17:58, 17:59, 18:00. Портите се затварят. Но може би в момента проверяват Йохансен, който седи в някоя празна стая, докато отново преглеждат документите му. Всеки момент Уитман ще се обади да каже, че Йохансен е излязъл...
Телефонът звъни и аз го грабвам.