- Лора - казва Уитман и по гласа му разбирам, че сме изгубили Йохансен. - Проверили са стаята му. Няма следа от него - съобщава той, а после обидено, сякаш мисли, че може несправедливо да го обвиня, добавя: - Не могат да следят всеки. Мястото е на самоуправление. Гледат картината от камерите за видеонаблюдение и го търсят. Утре сутринта ще продължат.
Утре ще бъде късно.
- Лора? - неуверено пита Уитман, но само иска да знае какъв е проблемът, а аз не мога да му кажа.
- Утре сутринта - отвръщам и затварям.
Стомахът ми се е свил от безпокойство. Овладей се. Армията е обучила Йохансен като снайперист. Той знае как да оцелява и дни наред да остава незабелязан на вражеска територия. Една нощ в „Програмата" е нищо за него. Каквото и да се е случило, където и да е, ти много добре знаеш, че той е отлично подготвен да се справи с проблема...
Ами жената? Мишената, която не фигурира в списъците? Случайно ли е това?
С абсолютно всеки друг страховете ми биха имали различен сценарий и облик. Йохансен отвлечен на улицата от бронеавтомобил. Или помолен да отстъпи встрани - „Насам, господин Джаксън", докато минава през портите. Ще се опитам да открия сред специалните отдели на столичната полиция, разузнавателните служби и дори офшорните агенции дали не разпитват някой ценен затворник. Питам се доколко ще му стигнат петте месеца подготовка в „Специални операции". Стандартният полицейски разпит няма да бъде проблем за него, но сега в процеса да го пречупят може би участват същите хора, които са го учили как да издържа на разпити. Колко добре са си свършили работата преди години? Колко са усъвършенствали методите си оттогава? Колко добър е той, колко време ще издържи, докато го пречупят, и колко време ще мине, преди да стигнат до мен?
Но той не е кой да е, а Саймън Йохансен и е влязъл в „Програмата".
Във фермата е имало четири души, когато Тери Кънлиф е умрял. След това Куилан ги е погнал. Хванал е трима. Не е могъл да намери Йохансен. Досега.
Ден 7: вторник
Йохансен
Йохансен лежи на една страна на пода, когато вратата се отваря. Няма представа колко време е минало. Може би часове. Някой изръмжава заповед и го дръпват да се изправи на крака, все още завързан и с качулката на главата.
В тила си чувства тъпа болка, а в устата - метален вкус на кръв. Стомахът го боли.
Карат го да върви.
Излизат през вратата. Мрак и проблясъци на електрически светлини през качулката. Нощ е. Няма смисъл Йохансен да се опитва да запомня пътя. Има твърде много завои. Спират и пак тръгват. Разговарят шепнешком. Не бързат. От време на време Йохансен се спъва, но те го задържат изправен.
Най-после спират. Някъде наблизо влажният въздух съска от електрически заряд. Отключва се метална порта и скърцайки, се отваря. Вкарват го вътре и портата изтраква и се затваря.
Хващат го за лактите и припряно го насочват напред. Отново спират. Звук на отдалечаващи се стъпки. Някъде отпред врата се залюлява тихо на пантите си, отваря се и се затваря. Колко ли дълго ще чака? Четири-пет минути? Йохансен се олюлява. Чуват се далечни гласове, разговор извън слуховия му обхват. Той напряга слух, но не може да долови думи. После го вкарват през врата и качеството на въздуха и на звуците се променя. Намират се в затворено пространство.
Ботушите му стържат по бетона. Йохансен се спъва и пада по лице. Пищялите му се удрят в стъпала. Сграбчват го ръце и го вдигат. Стигат догоре и завиват. Друг коридор, друга врата. Бутат го да мине през нея.
Килим заглушава стъпките му. Миризмата е различна - на чисто, домашен уют, храна и лак. Въздухът е топъл. Някъде на фона мърмори телевизор.
Бутат го да седне и смъкват качулката от главата му.
Той примигва на светлината.
Намира се в подредена старомодна всекидневна. На стената има картини с библейски сюжети - Богородица в синьо, вдигнала едната си ръка за благословия или зов, и млад светец, пронизан със стрели, отправил тъжен взор към небето. Раните му са отворени като малки усти и кървят. Под тях има стайно растение на поставка. Лакиран махагонов шкаф със скрито флуоресцентно осветление, насочено към красив сервиз от китайски порцелан - чинии, супници и сосиери. През свод в единия край се вижда кухня - лъскав работен плот и големи чаши за кафе, окачени на парче дърво.
В отсрещната страна на стаята работи телевизор с намален звук. Предават комедиен сериал. Диалогът се чува приглушено, неясно, прекъсван от предварително записан смях.
Дребен застаряващ мъж с кожа като на труп седи в кресло и гледа телевизия.
Винаги ще бъде едно и също. Винаги.