Те го принуждават да се свлече на колене и го обръщат към стената.
Някой го рита в бъбреците. Йохансен се свлича на пода. Вторият удар, в стомаха, го кара да се превие на две и изкарва въздуха от дробовете му.
Брайс се навежда над него. Погледът му е фокусиран и съсредоточен.
- Бързо ли схващате, господин Джаксън? - пита той, сякаш наистина иска да знае. - Надявам се да е така, за ваше добро.
Йохансен мълчи.
Брайс отстъпва назад и прави знак на другите.
- Ако обичате.
Те се нахвърлят върху Йохансен с юмруци и ритници, продължавайки оттам, откъдето са спрели, но този път по-силно.
След двайсетина секунди отстъпват назад. Йохансен лежи на пода и не е в състояние да стане. Брайс се приближава до него. Носовете на ботушите му са на няколко сантиметра от очите на Йохансен.
Брайс прикляка и протяга ръка. Пръстите му леко докосват лицето на Йохансен.
- Не разбирате. Всичко това не е необходимо. Кажете ми кой сте вие всъщност?
Йохансен преглъща и се опитва да подреди думите си. Придържай се към историята си или не казвай нищо.
- Вече ви казах...
Брайс се изправя.
- Съжалявам.
Йохансен отново се изолира от външния свят и се затваря в себе си. Трябва да изтърпи това. Съсредоточава се. Няма какво друго да направи.
След малко те излизат. Той лежи в мръсотията и се мъчи да диша.
Йохансен някак съумява да заспи. Дреме неспокойно и често се буди от различни звуци - гласове, тряскане на врати.
Някъде между съня и будното състояние в съзнанието му отново се появява снимката - жената в сивия костюм с усмивка като капак, който се спуска. Той примигва, опитвайки се да я прогони, но образът изплува отново като лице на удавник във водата.
Стъпките в коридора навън го стряскат и събуждат облян в пот. Сетивата му са замъглени, стомахът му се бунтува и всеки мускул в тялото го боли.
Изщраква ключалка. В стаята прониква лъч светлина. Вратата се отваря.
Нещо металическо издрънчава на пода.
Йохансен опитва да се съвземе. Всеки момент ще започнат да го бият отново. Трябва да бъде готов.
Светва електрическа крушка, болезнено ярка. Брайс е застанал пред Йохансен. Прикляка и накланя глава на една страна.
- Мислите, че това е грешка, а? - пита той. Другите са зад него.
Йохансен не помръдва. Движението само ще ги провокира. Полага усилия да се отпусне напълно и преглъща болката, когато те отново го изправят на крака.
Пак ли ще го бият? Но онзи с жълтите зъби държи тръба и фуния, а металният предмет на пода е кофа, в която има нещо вонящо.
Йохансен не трябва да се съпротивлява, а да остане отпуснат. Така ще боли по-малко. Но когато дръпват назад главата му, отварят устата му и напъхват вътре тръба, в него се събужда първичен инстинкт и той започва да се бори, без да обръща внимание на пронизващата болка в гърба, раменете и ребрата си.
Тръбата влиза в гърлото му.
Те приключват, взимат кофата, тръбата и фунията и угасят лампата. Вратата се затваря и отново настава непрогледен мрак.
Йохансен лежи в собственото си повърнато. Нощта се простира пред него като тест за издръжливост.
Ден 7: вторник
Карла
Отново се обаждам на Филдинг. Налага се.
- Твоят човек е изчезнал в „Програмата".
Тишина. Не мога да разгадая мълчанието му. Продължавам по-нататък.
- Кажи ми името на клиента.
- Майната ти, Карла.
- Йохансен изчезна и мишената не е там...
- Говорих с клиента. Тя е там.
- Не е.
- Там е.
- Кой е клиентът?
Отново мълчание. Филдинг преценява колко да ми каже.
- Филдинг, ти каза, че някой е препоръчал клиента.
- Не е свързан с Джон Куилан - хладно казва той.
- Какъв е?
- Цивилен. Обикновен гражданин, член на обществото. Или поне така твърди. Карла, той има основания...
- Какви основания? - прекъсвам го рязко. - Какво е направила жената? Защото не е стигнало до новините. Искам име, Филдинг.
- Мечтай си. Тя е там. Йохансен ще се оправи. Той винаги се оправя.
Оправя се благодарение на мен, защото аз се грижа винаги да имаме пълна информация. Само че сега не е така.
И все пак аз преповтарям наум всичко, което съм направила, за да бъде в безопасност Йохансен, опитвайки се да почерпя увереност от това. Изтрихме самоличността му, заличихме всичко. Никой не може да каже, че той не е Райън Джаксън, а Чарли Рос е мъртъв. Няма как Джон Куилан да разбере кой е Йохансен и да го свърже с фермата.
Безсмислено е да си казвам всичко това. Ако Куилан знае, тогава няма значение как е разбрал. Най-важното е какво ще се случи по-нататък. И какво се случва в момента.