Джими продължава да се усмихва. Той не разбира какво предстои, но Йохансен знае.
Брайс прави крачка напред, забива юмрук в стомаха на Джими и докато Джими се превива на две, сграбчва ръката му, извива я жестоко и я изкълчва от ставата. Снимките се разпиляват на земята. Джими изкрещява и пада с лице в прахоляка. Краката му се размахват, опитвайки се да го завъртят и отдалечат от болката, но коляното на Брайс е забито между плешките му и го приковава към земята. Снимките са разпръснати ветрилообразно около него - мъж и жена с шапчици за купон, вдигнали чаши пред обектива, хлапе, което гони куче в ливада...
- Вижте, господин Джаксън - разговорливо продължава Брайс, - трябва да знаем колко сте всеотдаен.
Думите се изливат като вода в главата на Йохансен. По гърба му се стича студена пот. Цветовете се сливат пред очите му. Съсредоточи се. Съсредоточи се. Съсредоточи се.
- Вие казахте, че ще направите всичко, нали? - Брайс поглежда Йохансен и лицето му се намръщва от загриженост. - Не изглеждате много добре. Райън... Мога да те наричам Райън, нали? Надявам се, че това не те кара да се чувстваш неудобно.
Стомахът на Йохансен се свива.
Джими хленчи в прахоляка. Брайс го поглежда. Все още държи извита зад гърба ръката на дребния мъж.
- Или може би не съзнаваш колко сме сериозни - измърморва Брайс. - Може би трябва да демонстрираме пред теб колко сме сериозни.
Той отново извива ръката на Джими под невъзможен ъгъл. Нещо изпуква и Джими изврещява като животно.
Брайс вдига глава и поглежда Йохансен.
- Би ли казал, че сме сериозни?
Стомахът на Йохансен се обръща и очите му парят. Той отваря уста и пак я затваря.
- Съжалявам, не чух - казва Брайс.
- Да - отговаря Йохансен. Думата излиза от устата му сухо и дрезгаво.
- Добре. - Брайс пуска ръката на Джими, става и избърсва ръцете си. - Сега е твой ред. Господин Куилан иска да види колко си сериозен.
Думите трябва да се борят, за да си проправят път в хаоса в главата на Йохансен. Брайс иска...
- Е? - пита Брайс. Очите му са много ярки и сини. Все още се усмихва.
Три метра по-нататък Куилан се навежда напред на стола. Погледът му се стрелка между лицата на Йохансен и Брайс.
- Надявам се, че няма да ни губиш времето - любезно казва Брайс и после, когато Йохансен не помръдва, добавя: - Извинявай, не разбираш ли? Още един намек ли ти трябва?
- Не - отвръща Йохансен, но Брайс вече пристъпва към действие.
Джими се опитва да се надигне и да се отмести от другия мъж и влачи безполезната си ръка, но Брайс го сграбчва за рамото и го блъсва на земята. Джими изкрещява отново и после издава тихо задушено ридание.
Брайс поглежда въпросително Йохансен.
- Добре - казва Йохансен.
- Моля?
- Ще го направя.
- Сигурен ли си?
Йохансен преглъща киселините в устата си и кима. Не е в състояние да говори.
- Чудесно - казва Брайс, отстъпва назад и разперва широко ръце, сякаш кани Йохансен. - Моля, заповядай. - От теб зависи. Смаяй господин Куилан. И... няма значение какъв шум вдига Джими. Никой няма да дойде.
Йохансен поглежда Куилан. Яркочервеното шалче е като кървава диря във въздуха между тях. Господи, съсредоточи се. Очите им се срещат за секунда. Лицето на Куилан не издава нищо.
Джими започва да плаче на земята и несвързано се моли в смесица от сополи и слюнка. Йохансен се изолира от гледката.
Той пристъпва към дребния мъж. Всичко го боли. Гърбът, гърлото, стомахът, раменете, крайниците. Светлината пред очите му ту се усилва, ту избледнява. Йохансен се олюлява. Някой се кикоти подигравателно зад гърба му.
Направи го. Просто го направи.
Може ли да го направи бързо и чисто? Останали ли са му сили за това?
Обмисли последователността. Знаеш как.
Йохансен оглежда присъстващите. Дребният човек, който хленчи в прахоляка. Брайс от едната страна, който диша учестено и е оголил зъби в очакване, нетърпелив да започне забавлението. Куилан, който се е навел напред, гледа бдително с ястребовите си очи и чака да го смаят. Самият Йохансен, който стои в центъра на извратеното шоу с изцапана с повърнато риза и се олюлява...
Поеми си дълбоко дъх три пъти. Започни на три.
Йохансен вдига левия си крак, без да отпуска тежестта си, и леко го слага на изкълченото рамо на Джими, който въпреки това изкрещява. Готов е да го забие и да върти, докато усети, че костите се трошат през подметката на ботуша му...
Брайс се навежда напред, съсредоточен върху точката на удара...