Сега.
Две движения едновременно. Крачка встрани и внезапен удар. Йохансен бръква в очите на Брайс и забива юмрук в гърлото му. Завъртане. Ритник в бъбреците. Брайс се превива на две до най-близката стена. Йохансен се нахвърля върху него, хваща главата му и я блъска в стената. Грабва бейзболната бухалка с лявата си ръка и се завърта...
Обкръжен е. Те са петима. Двама препречват пътя му към Куилан, а другите трима връхлитат върху Йохансен. Куилан вдига ръка и им прави знак да почакат. Йохансен се опитва да разгадае изражението му. Невъзможно е.
Вече не са му останали сили. Изтощен е. Започва да трепери и този път не може да спре.
Куилан кима към лявата ръка на Йохансен.
- Пусни я.
Бейзболната бухалка с лекота се изплъзва от пръстите на Йохансен и изтраква на земята.
- Заинтригувахте ме, господин Джаксън - казва Куилан. Очите му са малки, студени и безмилостни като стъклени топчета. - Един такъв удар може да разбие човешки череп като черупка на яйце... Кажете ми, щяхте ли да го използвате върху мен?
Брайс се олюлява до стената. Лицето му е окървавено. Очите му се отварят и той се закашля, размърдва се и се опитва да стане.
- Защо го направихте, господин Джаксън? - пита Куилан.
Йохансен би трябвало да има отговор. Какъв беше?
Брайс успява да се изправи на колене. Вдига глава и се втренчва в Йохансен. От него се излъчва неподправен горещ гняв.
- Бъдете откровен с мен, господин Джаксън - бързо добавя Куилан, - докато все още можете да говорите.
Брайс става, свива ръце в юмруци и всмуква въздух през зъби.
- Той ми каза да ви впечатля - отговоря Йохансен.
- Аха. Е, ако това може да бъде някаква утеха за вас... - Куилан се усмихва тъжно. - Смаян съм.
Нужен е само един удар и Йохансен е на земята. Ритник в стомаха и той се задавя, но няма какво да повърне. Следва още един удар и всичките му наранявания през последните двайсет и четири години се свързват в нажежена мрежа от болка.
Брайс го сграбчва за косата и притиска лицето му в прахоляка. Йохансен усеща дъха му на бузата си.
- Ще започнем с пръстите ти - казва Брайс и после се обръща към някого. - Арматурни ножици.
О, Боже.
Йохансен лежи по корем. Извили са ръцете му и са коленичили на лактите му, за да го проснат на земята с разперени крайници. Той свива юмруци, но те са много по-силни, разтварят ръцете му, разперват пръстите му.
Ще има болка, много болка. Йохансен трябва да се измъкне от това, но не може. Няма къде да се пренесе в мислите си.
Брайс отново прикляка до него, избира пръст и го изпъва. Дясната ръка - пръстът, който натиска спусъка. Йохансен усеща студения метал на арматурните ножици върху кожата си.
Джими лежи зад разпилените снимки на сватби, купони, клоунски шапчици и усмихнатото лице на човек, който може да е Чарли Рос. Очите му са отворени. За секунда погледът му среща погледа на Йохансен, но между тях не преминава разбиране или пък друго. Нищо.
- Първият пръст ще замине ето така - обявява Брайс.
С периферното си зрение Йохансен съзира светкавично движение - и нещо лъскаво и твърдо.
И после съвсем близо до него се чува глас - женски.
- Майната ти, Брайс, не ме карай да го правя, защото ще го сторя.
Всичко спира.
Йохансен вижда само снимките и Джими и чувства само метала на пръста си, твърд и студен, който стиска ли, стиска.
- Куилан? - Гласът на жената прозвучава заплашително.
Брайс премества тежестта си. Минават няколко секунди.
Натискът върху пръста на Йохансен отслабва. Той си поема дъх.
Болката го завладява.
И след това престава да чувства.
Пръстите му. Ще отрежат пръстите му.
Йохансен свива юмруци и ги обръща към гърдите си, но те разтварят ръцете му и той отново усеща студения метал...
Господи! О, Боже! О, Боже!
Йохансен отваря очи. Светлината го заслепява. Той се гърчи неспокойно, сякаш се е опарил. Размахва ръце и се мята насам-натам, но те го приковават към земята. Някой вика, но Йохансен не може да разбере думите.
Бори се, бори се...
- Какво е това успокоително, по дяволите? - пита мъжки глас.
Младеж с безизразни очи се навежда над Йохансен и приготвя спринцовка.
Изминали са минути или часове. Йохансен няма представа. Не усеща тялото си.
Край него се разнасят гласове.
- Навън.
- Знам.
- Той казва, че трябва да предадеш...
- Знам.
От колко време се е втренчил в стената и какво означават драсканиците?
Някой брои дните?