Той прикляка, пренебрегвайки болката, и преглежда вещите на жената. Под мръсно яке в ъгъла намира ръчно изработена дървена кутия с името „Кейт", старателно гравирано на капака.
Кейт. Името й е Кейт.
Куилан е властта тук. Той ръководи „Програмата". А Брайс работи за него. Нанася ударите, облягайки се на авторитета на Куилан. Но тази жена, Кейт, има друг вид власт.
В двора вчера - вчера ли беше? - Брайс или някой друг от екипа му можеше да повали на земята жената, да стъпи върху ръката й и да използва ножа й срещу нея. Но жената опря ножа в гърлото на Брайс и каза: „Не ме карай да го правя, мамка му", и никой не я пипна с пръст. Тя произнесе името на Куилан като заплаха и Куилан я подкрепи срещу своя човек.
Шумът долу е утихнал. Или са евакуирали мъжа, или е умрял. Йохансен гледа чертите на стената, малките групи по пет резки, когато влиза Райли и носи ботушите му.
- Обуй ги.
Йохансен ги нахлузва на краката си. Райли го наблюдава, докато се изправя на крака и се опитва да не показва конвулсивната болка и колебанието си, а после го оглежда от главата до петите.
- Кораво копеле си, а? Онзи умник каза, че си бил за носилка.
Той повежда Йохансен надолу по стълбите. Минават през някаква врата и влизат в стая, където има хлъзгаво петно, което мирише на белина. Стаята представлява импровизирана клиника. Столове, две колички, ниша, отделена със завеса, умивалник, шкафчета, няколко стойки за интравенозно лечение. Лавиците са отрупани с медицински запаси, кашони с ръкавици, бинтове и марли, различни по големина пластмасови шишета. Върху рафт на стената има дефибрилатор, който изглежда нов.
Райли вижда, че Йохансен оглежда стаята, и пита:
- Харесва ли ти нашият нощен лазарет? - В гласа му се долавя горчива ирония. - През деня е добре, има мобилни клиники, бронирани линейки, всичко. Но нощем? В шест часа затварят портите и никой не може да влиза или излиза, с изключение на спешните случаи. Само че може да лежиш на улицата под носовете им и шибаните ти черва да висят навън, но на тях не им пука. Прекалено рисковано е. Може да е инсценировка, засада. По-безопасно е да извърнеш поглед, поне за тях. Затова - той оглежда стаята, изпокъсаните мебели и инструментите - или идваш тук, или свършваш в найлонов чувал за трупове. Пък и това е червена точка в документа ти за рехабилитация. Показва, че се учиш на обществена отговорност. - Погледът му отново се насочва към Йохансен. - Приятни спомени, а? - пита той, но после вероятно съзира неувереността на лицето на Йохансен. - Или не?
Йохансен поклаща глава.
- Ти се бори - възмутено и едновременно възхитено добавя Райли. - Бори се до последния момент, мамка му.
На работен плот бръмчи и примигва малък уред за стерилизация. На капака на кофа с педал с неравни букви с черен маркер е написано „Хирургични отпадъци", а на друга, по-малка кофа пише „Остри предмети".
- На Куилан ли е това място? - пита Йохансен.
- Да, той много си пада по алтруизма, не забеляза ли? А може би му харесва да решава кой да бъде приет тук - часът е четири сутринта и кръвта ти изтича, ако той не те пусне да влезеш, с теб е свършено. Говорим за власт над сърца и умове.
- Тук ли работиш?
- Като шибан роб. Останахме с човек по-малко. - Мъжът прави гримаса. - Даде фира.
- Джими са го евакуирали с медицински хеликоптер.
- Бързо схващаш.
- Но не и мен.
Райли оголва зъби в усмивка.
- О, не, приятелю мой, не и теб. Брайс мисли, че е заслужил да се позабавлява с теб.
- Но Кейт няма да му позволи.
Когато Йохансен произнася името й, очите на Райли стават неподвижни, но той само казва:
- Ще бъде интересно да видим кой ще победи. - След това врътва глава към вратата. - Излизай!
Следващата стая е пълна с различни модели столове и има кален линолеум на пода и телефонен автомат на стената. Йохансен и мъжът минават през още една врата и излизат навън. Късният следобед помръква в зимен здрач. Сградите около тях са в сянка, но небето е яркосиньо. Край портата в телената ограда все още се е скупчила група хора. Димът от цигарите им се вие нагоре в студения въздух. Жена се смее и звукът отеква ясно над тармака.
Райли повежда Йохансен по двора към друга сграда. Йохансен пристъпва като старец. Няма да може да бяга.
Той се обръща и поглежда сградата, от която са излезли. Сигурно е била построена като редица магазини. Големите прозорци с дебели стъкла са закрити с картон.
На главния вход на жилищния блок стои пазач. Той се дръпва встрани и те влизат вътре, качват се по стълбите, тръгват по коридор и стигат до врата, където чака друг мъж, грамаден, с изкривено лице на боксьор. Той им отваря вратата. Райли спира.