Заключват го в стая със замрежено прозорче на вратата. Има стол и понякога Йохансен сяда, а друг път става и се протяга в усилие да предотврати втвърдяването на раните си и да им попречи да затруднят движенията му. Гърлото му е пресъхнало, но не са му дали вода. От време на време през стъклото надничат хора, но никой не влиза.
Дневната светлина навън избледнява и помръква. Става четири часът, после пет. Някъде наблизо жената, която се нарича Кейт, спори с Куилан, но губи спора. Казва му го изражението на лицето й, когато тя отваря вратата.
- Идваш ли? - пита Кейт, но тръгва, преди Йохансен да успее да отговори.
Той закуцуква след нея и се връща през лагера към редицата магазини със заковани на витрините картони. Вече е тъмно, черното небе е озарено в мъгливо жълто от уличните лампи. Прожекторите осветяват в бяло портата на лагера. През горната част на закритите витрини се виждат ивици светлина, където не стигат картоните. Кейт влиза през централния вход в стаята със столовете. До телефонния автомат стои човек, готов да пъхне предплатена карта в процепа, но поглежда Кейт, оставя слушалката и излиза.
Тя се обръща с лице към Йохансен и пита:
- Това някаква шега ли е?
Той се изправя и усеща пронизваща болка.
- Не ме разсмивай - добавя Кейт. - Едва вървиш. Е, какъв е планът? Има план, нали?
- Говорех сериозно. Мога да правя всичките тези неща.
- О, искрено се надявам, защото ако лъжеш и объркаш нещата, ще те дадат на Брайс.
- Няма да объркам нищо - уверява я Йохансен, но тя вече се е завъртяла на пета и върви към вратата на клиниката.
- Почакай - казва Йохансен. - Често ли идват кървящи хора?
Ръката й е на дръжката на вратата. Кейт се обръща и му отправя онзи безизразен поглед - стиснати в тънка линия устни и студени очи.
- Бих се обзаложила, че довечера ще има такъв случай.
В клиниката са трима - Райли, мъжът на средна възраст Вини и момче, което не може да е на повече от седемнайсет години. Момчето първо обръща глава. Има мрачния, бездънен поглед на психично увреден човек. Вини бърше с парцал пода. Райли е до плота и подрежда инструменти върху лист синя хартия. Той вдига глава и погледът му среща очите на Кейт.
- Имаме нов доброволец - казва тя.
Райли поглежда Йохансен и после отново Кейт.
- Той трябва да е на шибана носилка, а не...
- Ще проверим дали може да се справя с кръвоизлив.
Райли се втренчва в нея и после пита:
- Кога?
- Откъде да знам?
В същия момент вратата зад нея се отваря с трясък и в стаята влиза един от шайката на Брайс, онзи с лошата кожа и жълтите зъби, с фунията и тръбата. Пуши цигара. Ухилва се и кима на Кейт, която го пронизва с поглед, а после лениво се обръща към Йохансен.
- Не ми обръщай внимание - казва той и заема позиция до стената. Изглежда доволен от себе си.
Скоро - мисли си Йохансен и напрежението в гърдите му се засилва.
- Ще се справя - казва той на всеки, който има желание да го чуе. Онзи с жълтите зъби се кикоти.
- Правил ли си го преди? - пита Райли.
- Да. Това беше част от обучението ми в „Специални операции". И веднъж в действителност, в полеви условия.
- И човекът е оживял? - Райли разгадава изражението му. - Боже. Добре. Знаеш ли какво ти трябва?
Той взима бинтове и инструменти от лавиците, когато влиза Брайс.
Йохансен е с гръб към вратата, но когато Кейт си поема рязко дъх, се обръща.
Тя е грабнала спринцовка, но Брайс не поглежда към нея. Очите му намират Йохансен. Усмихва се.
- Господин Джаксън... чух, че отново ще демонстрирате уменията си.
Райли има такъв вид, сякаш е оставил каквото държи, в случай че трябва да се намеси и да си придаде тежест. Вини е отстъпил до стената. Кокалчетата на пръстите му около дръжката на парцала побеляват. Той не обича сблъсъците. Иска да се размине. Момчето с празния поглед само стои там, безразлично и неразгадаемо, с глава, наклонена на една страна, защото нещата току-що са станали интересни. На вратата пристигат още двама - хора на Куилан? - и пристъпват от крак на крак. Онзи с жълтите зъби се отлепя от стената и се ухилва.
Устните на Кейт са стиснати.
- Излез. Веднага.
Усмивката на Брайс не помръква, но очите му стават безизразни.
- Дошъл съм да водя честна игра. Питай Куилан.
- Вън. - Тя пристъпя напред. Спринцовката в ръката й пронизва въздуха.
- Да ти го начукам, кучко - обажда се онзи с жълтите зъби.
Хората на Куилан се размърдват, но Брайс вдига ръка.
- Не е необходимо - казва той и вратата зад него отново се тряска.
Тялото на мъж виси безжизнено в ръцете на трима души. Дрехите му са натежали и потъмнели от кръв. Докато го влачат, той оставя катраненочерна диря върху пода.