Брайс намръщва чело.
- Изглежда зле - подхвърля той и се обръща към Йохансен.
- Ваш ред е.
Йохансен грабва тампони, абокат и пакет със заместител на кръвна плазма. Те са хвърлили човека на количка. Главата му се люшка насам-натам. Йохансен издърпва езика му и проверява пулса му. Едва го долавя.
Зад него се чува тихият и припрян глас на Кейт:
- Той няма да се справи сам.
- Такива са условията на господин Куилан - спокойно отговаря Брайс.
Разкрий раната. Йохансен срязва дрехите на мъжа. Коремът му е разрязан и се вижда жълтият край на тлъстините и синкавата лъскавина на органи, потопени в кръв.
Онзи с жълтите зъби се кикоти, високо и противно.
- Вижте това.
Йохансен взима пластмасово шише с дезинфектант и промива коремната кухина веднъж и после още веднъж. Търси източника на кървенето. Ето го. Раната се надига вълнообразно. Той я притиска с пръсти. Сега я затвори.
Йохансен търси пипнешком клампа със свободната си ръка, изпуска я и тя изтраква на пода.
- Пръстите му не държат, Кейт - измърморва Брайс.
Йохансен примигва, за да прогони потта от очите си, и посяга към друга клампа. Кръвта пулсира под пръстите му. Зад него онзи с жълтите зъби се кикоти подигравателно.
- Той ще умре - тихо изтананиква той. - Клъц-клъц.
Не.
Йохансен трябва да забрави за другите. Да си представи, че в стаята няма никого - нито Кейт, нито Брайс, и нищо извън нея - нито двор, нито арматурни ножици. Трябва да останат само той и мъжът с разрязания стомах. Хайде, копеле, не умирай в ръцете ми.
Опитва пак. И този път клампата се задържа. Потокът от кръв мигновено намалява. Той добавя тампон и бързо го притиска до раната.
Сега включи системата. Йохансен взима игла и разголва ръката на мъжа. Плътта е бледа и отпусната. Той забива иглата и натиска. Веднъж, втори път, трети път. Нищо. Вените са се деформирали. Хайде. И изведнъж - проблясък, издайническа червенина на кръв в тръбичката. Йохансен слага канюла на иглата във вената, изважда иглата, пъха абоката в другия край на канюлата и прикрепя първия литър от заместителя на плазма към интравенозната система.
Интубирай го.
- Ти направи достатъчно. Дръпни се - казва Кейт, но Йохансен не вдига глава.
Маска. Балон.
Някой се приближава зад него.
- Нима? - пита онзи с жълтите зъби.
- Не я докосвай, да ти го начукам... - изсъсква Райли.
Йохансен слага кислородна маска на носа и устата на ранения. Кейт плъзга ръка върху неговата и я хваща.
- Достатъчно - повтаря тя. - Ти направи достатъчно. - Кейт поглежда момчето с безизразния поглед. - Дрил, интубирай го.
Йохансен отстъпва назад.
- Шибана кучка - измърморва онзи с жълтите зъби, но хората на Куилан се намесват, а Райли държи скалпел в свития си юмрук.
- Искаш ли го? - изсъсква той. - А?
Брайс не е помръднал.
Все още се усмихва като гост на коктейл. Издава го само лекото потрепване в ъгълчето на едното око.
И след това се обръща и излиза, сякаш се е отбил за малко да види как се развиват нещата и вече е загубил интерес.
Мъжът с жълтите зъби отстъпва назад, без да откъсва очи от Райли и скалпела.
- Тъпа слива - изревава той на Кейт и се хвърля към вратата.
Тя работи върху мъжа на носилката и дори не мига.
Райли пуска скалпела на пейката и извиква:
- Вини!
Вини дотърчава с парцала, оставяйки мокро червено петно върху плочките.
Очите на Йохансен парят от пот. Той избърсва с ръка челото си. И неговата кожа е хлъзгава от кръв.
Веднага щом пострадалият е стабилизиран, Кейт излиза през странична врата. След няколко минути Йохансен я последва.
В стаичката зад вратата има две разнебитени метални болнични легла, стар вентилатор и няколко стойки за интравенозно лечение. Кейт седи на едното легло и яде бисквита.
Тя вдига глава, когато Йохансен влиза, а после бръква в горния джоб на престилката си и изважда пакетче бисквити, само три в запечатана целофанова опаковка, каквито оставят до кафето на бизнес презентации. Подава пакетчето на Йохансен. На коленете й е отворено същото пакетче.
- Вземи го, мамка му.
Той взима пакетчето, без да докосва пръстите й, отваря го и започва да яде.
- Откъде знаеш как да правиш тези неща? - пита Кейт след малко.
В личната история на Райън Джаксън няма нищо, което би му дало медицинска подготовка, затова Йохансен свива рамене.